Яна Язова
Бенковски (221)

13. Какво показваха гърмежите на запад

В това време на западната страна на селото усилената стрелба се беше превърнала в гонитба на няколко жертви, които, ударени с куршуми на няколко места, но още неповалени, недосечени, недоклани, тичаха през полето, като пръскаха на всички страни кръвта си по неговите бурени. Пръв тичаше младият Илия, който бе видял вече баща си да пада, съсечен на две половини от турски ятаган, на Пазлака. Ударен в гърба от друг ятаган, ужасът го бе хвърлил на бяг с такава сила и бързина, с която улученият от ловеца сокол се спуска като топка от небето.

Той не видя как се е блъснал във вратите на черковата „Свети Атанас“, нито се помнеше как старците му отвориха вратите и го внесоха вътре.

— Избиха ги!… — извика той като Харолд на връхлитащата буря, на връхлитащите зад гърба му бедствия, падна по очи и издъхна.

В това време оная втора половина от редицата, която поп Петър Велчев поведе към Пазлака, ония стотина души, минали по Широкия път, излязоха пред черковата „Свети Атанас“, смутени от гърмежите и виковете, които се чуваха на оная посока, към която трябваше да вървят.

Откъм черковата се разнесоха писъци, калпаци и кърпи се размахаха над оградата, да привлекат тяхното внимание, а стражите зад портата се издадоха навън и като им замахаха с пушките си като с тояги, завикаха:

— Връщайте се в църквата, брей!… Колят!…

Тия, които отиваха да се предават, нямаха повече нужда от техните предупреждения. Една тълпа башибозуци, с кървави ятагани в ръце, упоена като пияници от кръвопролитието, зашеметена от гонението на жертвите, вече тичаше по улицата нагоре към пълната с раи черкова.

Ала стражите, повечето старци, които бяха излезли вън от портата, за да предупредят предаващите се за опасността, закриха се зад черковната ограда, вдигнаха старите си шишанета и загърмяха срещу тях.

Додето нападателите да се разберат, че гонитбата с ятаганите е завършена, да откачат пушките от гърдите си, да извадят револверите от силяхлъците си и да загърмят в отговор, додето задната половина на редицата хукна на бяг да се върне по най-прекия път в черковата „Свети Архангел“ и се загуби от очите им, предната половина мъже, жени и деца нахлу в двора на „Свети Атанас“. Портите се затръшнаха и отново залостиха с камъни. Тия, които мислеха да се предадат, се нахвърлиха на стените да къртят тухли и камъни, да правят мазгали. Те не чувстваха, че ръцете им се разкървавяват, че ноктите им се отчекват, че куршумите отвън се сипят вече като градушка върху тях.

През всяка дупка, която успяваха да изкъртят с ръце в здравата зидария, се провираха две или три шишанета. Бабички, подпрени на стената, държеха в черните си поли куршуми. Младите булки пълнеха и подаваха на мъжете си пушки, без да гледат на децата, които, уплашени от гърмежите, се влачеха за полите им и пищяха около тях.

Започнала беше битката за първата черкова — „Свети Атанас“.

Тъй започна защитата на Перущица.