Яна Язова
Бенковски (119)

3. Войска на великата илюзия

Долу върху бялата лента на шосето вече се извиваше с глава, издигната към Панагюрище, една гъвкава змия, като черна нагъната лента. Това бе войската на Бенковски войвода.

На стотина разкрача пред нея вървеше един авангард от осем души с китки от паунови пера, забодени на калпаците.

Подир тях, самотен върху своя кон, като истински светия, яздеше поибренският свещеник поп Недельо, който носеше хубавия позлатен кръст на поибренската черкова в ръка, издигнат високо пред самото му лице.

Неговото явление причини голяма мъка на поп Груя, който преди всички бе долетял на пазарджишкия път върху гърба на своя луд кон.

На десетина разкрача зад кръстоносеца поп Недельо яздеше стотникът Крайчо, който развяваше зеления байрак над главата си. Току зад него следваха върху жребци млади бунтовници, които пееха юнашки песни.

На тях от дясната им страна яздеше Княза.

Неговата осанка можеше да се сравни с тази на орел. Кацнал върху гърба на вран кон, той обглеждаше цялата околност. Свидна хубост грееше на неговото лице. Неговото княжеско достойнство бе подобно на слава.

— Слава, славни Бенковски войвода!… — пееха младите певци.

Народът от двете страни на пътя, притиснат като две тъмни раздвижени морета, възпрени от брегове, викаше и дереше гърла, като хвърляше калпаци на въздуха, размахваше ръце и вееше кърпи:

— Да живей Бенковски войвода!… Да живей!…

Княза мина край тях, като ги поздравяваше с поглед и усмивка. Само поп Груйо се одързости да излезе от множеството посрещани и да подкара своя луд кон подир него. Княза весело прие неговия поздрав, като издигна голата си сабя, която държеше на рамо. След туй той отправи очи към укреплението, където го чакаха с нетърпение защитниците на революционната столица, построени в редици от хилядника Павел Бобеков, заедно с победителите на Стрелча. Пред тях весело се смееше Орчо войвода!…

Край развълнуваното множество, сгъстено от двете страни на пътя, от което заедно с приветствието се чуваха риданията на умилението, а с благословията — напомнянията за близко изживения ужас, започнаха да минуват двама по двама, горди и непристъпни за техните граждански вълнения, войскарите на Бенковски войвода, телохранителите мечени, куриерите поибренци, мечкарите муловци, предвождани от двама по двама още знайни и незнайни герои, събирани по пътищата на въстаналите села, родени, за да станат бунтовници в тази революция, подготвени за това време, дръзки, силни, решителни и весели, като че ли отиваха на сватба.

Тези войскари прилягаха на своя княз, като че ли за него бяха раждани. Израсли такива дръзки, силни и решителни, веселието ми се дължеше сякаш на туй, че като бяха чакали него по пътищата на своя живот, не бяха останали излъгани. Той бе отишъл да си ги прибере…

„Да живей Бенковски войвода!“ Той не бе оставил никого да го чака напразно!…

В това време авангардът, състоящ се от осемте конника, изкачи върха и задмина укреплението. Подир тях като черен силует, със златен кръст, високо вдигнат в ръка, възлезе поп Недельо.

Крайчо байрактар високо развя зеленото знаме, когато мина край своите другари, но и той отмина…

Само Княза спря своя вран кон на връх височината. Как поздрави той и с какви слова му отвърнаха неговите панагюрски въстаници, защитници на крепостта, никой не можа да чуе долу това, такава беше общата врява. Но те ясно видяха как главният комендант Иван Соколов, този чужденец, който бе учил военни науки в Белградската легия, се отдели от общата маса на защитниците и като застана мирно пред Княза, отвори уста и започна да приказва нещо, като че ли рапортуваше…

Множеството, струпано на пътя, загледано нагоре, пред тази невиждана царствена гледка занемя!

Без да знае, че присъства на парад, това множество, лишено петстотин години от свои царе и свое царство, в мрака на унижението, загубило спомена за такива тържества, разбра, че пред очите му се вършат царски работи. Че този, който рапортува, е истински комендант. Че този, който слуша рапорта, не е един измислен княз. Че защитниците на крепостта, построени в редици зад хилядника Павел Бобеков, не са само бунтовници. Че въоръжените конници, събрани по пътищата на бунта, които идеха подир Княза, са една истинска войска!