Яна Язова
Бенковски (153)

8. Изненадата

Тиранията не мислеше какво ще произлезе, когато срещне жаждата за свобода; омразата към чуждата страна — когато срещне беззаветната любов към родината. Когато звярът срещне човека, когато насилието срещне храбростта.

На каменния гребен на укреплението едната стихия срещна другата. От тая среща се породи такова страшно съприкосновение, подобно експлозия при удар. Тя вдигна на въздуха убийствен град от камъни, разкъсани трупове на низами и късове от счупени оръжия, които заваляха като градушка върху главите на втория табор, застанал със засмени лица на открития коларски път.

Тогава низамите от втория табор се огледаха за прикритие, но като видяха бърканицата, в която бягаха техните другари по каменния гребен на укреплението подир първото сблъскване с врага, потресени от толкова много човешки разкъсани части, нападали изведнъж около тях, без да могат да познаят на кого са, смутени от толкова строшени оръжия в отговор на непредпазливост, те помислиха, че техният смях си е получил отговора. Първата заповед да полазят нагоре по каменливия хребет ги караше вече всеки миг да поглеждат към укреплението, без наистина да могат да разберат какво се бе случило там.

Ала на Каменица подир първата експлозия, в която безгрижието бе дало своите жертви, двете страни се бяха отдръпнали. Те изглеждаха опарени от премерването на своите сили.

Като се видяха пред каменни окопи, турските войници се бяха видели пред каменни гробници. Те се разбъркаха, отстъпиха и потърсиха прикритие. Ала по голия каменлив склон надолу прикритие нямаше никакво. Едва когато понечиха да отстъпят назад, гърбът им се опря в стена. Стена, подвижна наистина, която напредваше с пушки, насочени пред гърди. Това бе вторият табор, който се качваше към укреплението. Той идеше да си у ясни забърканото положение.