Яна Язова
Бенковски (201)

12. Ултиматум

На следния ден рано призори въстаниците не бидоха поздравени от куршуми, както бяха навикнали през тия осем утрини поред, а от един необикновен, страшен студ.

Подир необикновеното горещо майско време и утрини, преизпълнени със слънчев блясък, въстаниците бидоха погледнати из едно оловено мрачно и сиво небе с истински зимен мраз. Това небе не струеше повече живот, надежда, подтик за борба, а унищожение.

Тъй изглеждаше на този 7 май и скалистата околност на манастира, отрупана през нощта с още по-многобройни войски, които изглеждаха готови тозчас да връхлетят отгоре му и встъпят в решителния бой.

Тяхната готовност, която си личеше отдалеч, не след дълго биде потвърдена от нов пратеник на турците. Той внесе в манастира писмо, този път собственоръчно подписано от пашата. Това писмо представляваше от себе си един безсрамен ултиматум:

„До бунтовниците в Дряновския манастир.

Комити, послушайте моите думи и се предайте, защото няма да се мине много време, когато манастирът ще бъде превърнат на прах и пепел, а вие всички ще бъдете в моите ръце.

Лагер при Цинга, 7 май 1876 г.

Фазъл паша“

Отговорът на военния съвет на бунтовниците, изпратен по същия куриер, бе следният:

„Пашо, от твоето писмо ние нищо друго не узнахме освен това, че ни съветвате да се предадем. Вие се отнасяте към нас не като към въстаници, които са нарамили пушки да се бият за правата на своя народ, а като към затворници, избягали из затворите, и ни обещавате царска милост! Вие не ни питате в писмото си защо сме вдигнали оръжие против султана и неговото правителство и какво искаме. Пашо, ние сме въстанали против вас да браним народа си, когото измъчват турските власти.

Убедихме се, че всичко се обещава и пише само да може да се заслепи Европа, а не за интереса на поробените народи. И най-сетне, като се убеди българският народ, че султановото правителство се грижи много малко за неговите права, и като вижда, че сатърът и произволът на неговите владетели тежи над неговия врат, реши с оръжие в ръка да потърси своите права и свобода. И ако мислите, пашо, че като ни избиете, унищожите, ще можете да смирите народа, много се лъжете. Народът иска своите правдини и е решил да ги спечели, ако ще би и със смърт. Ние сме се подигнали не против мирното население, не; ние искаме от правителството да ни признае като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем в мъчителските ви ръце — ние сме се решили да мрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства.

7 май 1876 г.

Въстаниците в Дряновския манастир.“