Яна Язова
Бенковски (64)

5. Първи поглед върху събранието

Поп Петър не отвърна нищо. Той бе зает с много по-важни мисли, които го правеха разсеян и му причиняваха чутото вълнение в гласа. През тъмния коридор той го въведе в една малка стая. Вътре гореше свещник, но отвън Петър Бонев не бе видял никаква светлина, защото единственият прозорец бе закрит с дебела вълнена черга. Стаята бе пълна с мъже, насядали в кръг около една малка маса, върху която, под свещника, лежаха поставени на кръст револвер и кама. До масата стоеше прав Георги Бенковски. Върху гърдите му блестяха златни украси и сребърни оръжия. Главата му бе издигната високо, а синият му поглед като стрела светна от тази височина и се впи в очите на влезлия. Пламенната реч, която държеше пред занемялото събрание, биде прекъсната само за миг.

— Седни! — каза той повелително и Петър Бонев седна все тъй замаян в задимената с тютюнев дим стая. Сега той почувства, че вече не е сам, какъвто бе навън, а се превръща в част от това малко общество, насядало около револвера и камата, сложени накръст върху малката маса. Те бяха нему познати, тези револвер и кама, сложени на кръст!… И това клетвено събрание на въодушевени мъже, с погледи, светнали от любов, жадно впити в лицето на апостола!

Очите му срещнаха очите на стария негов другар Атанаса Хаджитилев, седнал някъде отляво на апостола. Атанас бе член на Първия революционен комитет, закълнат преди седем години от незабравимия Дякон Васил Левски.

„Помниш ли?… — питаха го тия очи на Атанаса, като се усмихваха през една влага, която бе сълзи. — Това събрание ми напомня за онуй… Само Дякона не е между нас!“…

Насядалите около него мъже бяха най-добрите мъже на Перущица. Личеше си, че Георги Бенковски е човек опитен, решителен и знае къде пипа. Но повечето от тия мъже бяха новооглашени, не бяха работили с Дякона и тази нощ те слушаха прехласнато вдъхновените слова на новия апостол.

До Атанаса седеше брат му Иван, който бе петият поред от шестимата братя Хаджитилеви. Той бе твърде млад и току-що бе минал под венчило. Жена си Божия той бе взел още малолетна и с голяма любов. Преди месец тя му бе родила първото си момиченце Марийка.

Защо брат му Атанас, който бе най-големият, бе избрал именно него от петимата си братя и довел на събранието, това остана една голяма тайна. Младият Иван седеше до стария съзаклятник бате си Атанаса с наведена глава, като не изпущаше нито една дума, нито един звук от гласа на апостола. Накъде го тикаше да върви този глас? Той сега надали мислеше за това, но върху лицето му падаше една черна сянка. Петър Бонев ясно я виждаше от своето място. Това бе сянка от ръката на апостола, която пламенно се размахваше над неговата глава.

По-късно не само присъстващите, а всички хора виждаха тази сянка, останала завинаги върху Ивана — запечатана върху неговото лице.