Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
10.
Някой блъскаше по вратата.
Блъскаше толкова силно, че Сами се събуди, въпреки че бе изпушила половин джойнт и бе изпила три от бирите на Фил. Винаги гледаше да има поне два стека в хладилника и продължаваше да си мисли за тях като за „бирите на Фил“, макар че от април насам нямаше ни вест, ни кост от съпруга си. От време на време до ушите й стигаха слухове, че се намирал все още в града, ала тя изобщо не ги взимаше насериозно. Ако наистина бе някъде наоколо, все щеше да го мерне поне веднъж през последните шест месеца, нали така? Все пак живееха в малко градче, където и да искаш, не можеш да се скриеш, както се пее в песента.
Онзи отново заблъска.
Сами се надигна рязко в леглото и се заслуша напрегнато в мрака. Литъл Уолтър можеше да ревне във всеки момент. Това обаче не се случи и тя си помисли: „Божичко, ами ако проклетото креватче се е счупило и го е затрупало? И сега той не може дори да…“
Тя отметна завивките и се изстреля към вратата. Блъсна се в стената вляво от нея, изохка и за малко да се строполи на пода. Проклетият мрак! Проклетата електрическа компания! Проклетият Фил, който бе изчезнал вдън земя, оставяйки я сам-самичка, без да има на кого да разчита, и то точно в момент, когато гадняри като Франк Делесепс я заплашваха и…
Бам!
Пръстите й се стрелнаха по повърхността на скрина и напипаха фенерчето. Сами го включи и тъкмо се обръщаше наляво, към спалнята на Литъл Уолтър, когато отново се заблъска по вратата. Не идваше отляво, а отпред, откъм разхвърляната дневна. Някой стоеше пред външната врата на караваната. До слуха й достигна приглушен смях. Които и да бяха среднощните й посетители, определено се бяха почерпили.
Сами закрачи към вратата. Тениската, която използваше вместо пижама, се бе надиплила около закръглените й бедра (откакто Фил бе духнал от живота й, беше качила малко килца — около двайсет и пет, не повече — ала бе твърдо решена да мине на диета и да се върне към формата си в гимназията, след като тази идиотщина с Купола приключеше). Тя отвори рязко вратата и присви очи.
Към лицето й бяха насочени няколко фенерчета. В следващия миг Сами си даде сметка, че всъщност са четири на брой, и то доста мощни, съдейки по ослепителните светлинни снопове, които излъчваха. Хората, които ги държаха, отново се разсмяха. Смехът на единия от посетителите й наподобяваше онова гърлено „нях-нях-нях“, което пълничкият Кърли от телевизионното шоу „Тримата смешници“ бе превърнал в своя запазена марка. Изведнъж й просветна, че този смях й е до болка познат от последните години в гимназията; просто нямаше как да сбърка грухтенето на онзи гадняр Мел Сиърлс.
— Вижте я само! — извика Мел. — Колко е загоряла, а пък си няма тъпкач!
Спътниците му отново се разсмяха. Сами заслони очите си с длан, ала без никакъв резултат; посетителите й си оставаха смътни силуети в мрака. Смехът на един от тях обаче се различаваше от останалите; навярно в компанията имаше и жена и Сами си каза, че това е добър знак.
— Изключете тези фенерчета, преди да съм ослепяла! — кресна им тя. — И по-тихо, защото ще събудите бебето!
Думите й предизвикаха нов изблик на смях, при това още по-оглушителен отпреди, но пък за сметка на това три от лъчите угаснаха. Тогава Сами насочи собственото си фенерче към натрапниците и не остана никак доволна от видяното: Франки Делесепс и Мел Сиърлс стояха от двете страни на Картър Тибодо и Джорджия Ру. Джорджия, която я бе сритала в гърдата и я бе нарекла „лесба“. Да, в компанията наистина имаше жена, ала присъствието на Ру не предвещаваше нищо добро.
Всички носеха значките си. И бяха доста почерпени.
— Какво искате? Много е късно.
— Искаме малко трева — каза Джорджия. — Знаем, че продаваш, така че дай да си купим малко.
— Искам да пафкам като розов параход, зареян във небесния компот — заяви Мел и се засмя: — Нях-нях-нях!
— Не ми е останала никаква трева — разпери ръце Сами.
— Глупости, бърлогата ти вони на трева от километри — изсумтя Картър. — Хайде, продай ни малко, не бъди такава кучка.
— Точно така — кимна Джорджия. Очите й блестяха като сребърни на светлината от фенерчето на Сами. — Не се притеснявай от това, че сме ченгета.
При тези думи и четиримата се разсмяха толкова гръмко, че навярно бебето всеки момент щеше да ревне.
— Не! — отсече Сами и се опита да затвори вратата. Тибодо обаче я натисна с длан от другата страна и не й позволи да го стори. Сами залитна назад, подхлъзна се на една от играчките на Литъл Уолтър и тупна по задник за втори път през този ден. Тениската й се запретна над бедрата.
— Охо-о-о, розови бикини, да не очакваш някоя от приятелките си? — подхвърли Джорджия и всички отново избухнаха в смях. Фенерчетата, които бяха помръкнали, отново бяха включени и лъчите им я осветиха като сценични прожектори.
Сами смъкна надолу фланелката си толкова рязко, че за малко да я разкъса на врата. Изправи се неуверено, а през това време светлинните снопове танцуваха нагоре-надолу по тялото й.
— Бъди добра домакиня и ни покани вътре — каза Франки и застана на вратата. — Благодаря ти много.
Той прекрачи прага и насочи фенерчето си към дневната.
— Каква кочина! — възкликна, докато оглеждаше помещението.
— Ти какво очакваш от една свиня? — подметна Джорджия и всички отново се разсмяха. — Ако бях на мястото на Фил, щях да се връщам от време на време, за да ти посритвам хубавичко задника! — Тя вдигна ръка във въздуха и Картър Тибодо докосна с юмрука си нейния.
— Той да не би още да се крие в сградата на радиото? — попита Мел. — Сигурно съвсем е параноясал там, докато чака идването на Исус…
— Не знам какво ис… — Вече не се чувстваше ядосана, а само изплашена. Подобни несвързани безсмислици се дрънкаха най-често след пушене на трева, смесена с „ангелски прах“[1]. — Фил го няма!
Четиримата й посетители се спогледаха и пак се засмяха. Идиотското „нях-нях-нях“ на Сиърлс се открояваше над смеха на останалите.
— Нямало го, бе! — изграчи Франки. — Духнал човекът!
— Духнал си под опашката и дим да го няма! — засмя се Картър и двамата „чукнаха“ юмруци.
Междувременно Джорджия бе награбила няколко книги с меки корици от най-горната лавица и в момента ги преглеждаше.
— Нора Робъртс? Сандра Браун? Стефани Майър? И ти ги четеш тия боклуци? Не знаеш ли, че шибаният Хари Потър е номер едно?
Тя вдигна книгите високо във въздуха, след което разпери театрално ръце и ги остави да тупнат на пода.
Бебето още не се беше събудило. Това си бе цяло чудо.
— Ако ви продам малко трева, ще си тръгнете ли? — попита Сами.
— Много ясно — отвърна Франки.
— Само по-живичко — добави Картър. — Утре трябва да ставаме рано. Ние отговаряме за еее-вааа-кууу-ааацията. Затова най-добре си размърдай тлъстия гъз.
— Почакайте тук.
Тя влезе в кухненското боксче и отвори хладилника. Вече беше топъл и скоро всичко щеше да се размрази и развали; само от мисълта за това й идеше да се разреве. Протегна се и извади големия найлонов пакет с марихуана, който държеше вътре. Освен него имаше още три такива.
Понечи да се обърне и в същия миг усети как някой я сграбчва, а друг изтръгва пакета от ръцете й.
— Само искам да проверя пак розовите ти гащички — прошепна Мел в ухото й. — Да видя дали върху тях пише: „НЕДЕЛЯ“… — Той запретна тениската й до кръста. — Не, май не пише.
— Стига! Престанете!
— Нях-нях-нях! — отново се изсмя Мел.
Очите й бяха пронизани от заслепяващ лъч, ала въпреки това тя успя да разпознае тясното лице на Франки Делесепс.
— Днес ми се разкрещя — каза той. — И ме удари по ръчичката. И то само защото направих това. — Той се протегна и отново я сграбчи за гърдата.
Сами се изви назад и се опита да се изплъзне. Яркият лъч, който я заслепяваше, тутакси се насочи светкавично към тавана. В следващия миг проряза мрака като светлинен меч и в главата й избухна нетърпима болка. Беше я ударил с фенерчето.
— Ох! — простена тя. — Ох, заболя ме! СТИГА вече, моля ви!
— Глупости, не може да те е заболяло. Имаш късмет, че не те арестуваме за притежание на наркотици. Стой мирно, ако не искаш да получиш още един по тиквата.
— Абе, тая дрога нещо вони… — съобщи равнодушно Мел. Стоеше зад нея и продължаваше да държи краищата на тениската й запретнати над кръста й.
— Също като нея — изсумтя Джорджия.
— Значи ще трябва да я конфискуваме, кучко — изломоти Картър. — Съжалявам.
Франки отново сграбчи гърдата й.
— Не мърдай — каза и стисна зърното й. — Да не си посмяла да мръднеш. — Гласът му ставаше все по-дрезгав, а дишането му се учестяваше. Сами разбра накъде отиват нещата и затвори очи. „Само дано да не събудят бебето“ — помисли си. И да не вземат да й направят нещо друго. Нещо по-лошо.
— Хайде! — подвикна Джорджия. — Покажете й какво й липсва, откакто Фил я заряза!
Франки посочи към дневната с фенерчето.
— Лягай на дивана. И гледай хубавичко да ги разтвориш.
— Не искаш ли първо да й прочетеш правата? — попита Мел и се изсмя: — Нях-нях-нях!
Сами си каза, че ако още веднъж чуе този смях, главата й буквално ще се сцепи на две. Обаче се подчини и тръгна към дивана с клюмнала глава и приведени рамене.
Докато минаваше покрай Картър, той я сграбчи и я завъртя рязко към себе си. После насочи лъча на фенерчето си към лицето си и се озъби в страшна гримаса.
— Ще разкажеш ли на някого за това, Сами?
— Н-н-не.
Зловещата маска кимна.
— Правилно. И бездруго никой няма да ти повярва. Никой, освен нас, естествено… Ще се наложи отново да те навестим и тогава вече наистина ще те скъсаме.
Франки я блъсна на дивана.
— Дайте й да се разбере — извика възбудено Джорджия и насочи фенерчето си към Сами. — Дайте й добър урок на тая лесба!
И тримата млади мъже й се изредиха. Франки беше пръв и изръмжа: „Ще се научиш да си държиш устата затворена, освен когато ми го смучеш“, докато проникваше в нея.
Следващият беше Картър. Докато я обладаваше, Литъл Уолтър се събуди и заплака.
— Млъквай, лайненце, да не дойда да ти прочета правата! — кресна Мел Сиърлс и се закиска: — Нях-нях-нях.