Стивън Кинг
Под купола (341)

19.

Тя беше на горния етаж, когато Търстън и децата влязоха в къщата (три минути след заминаването на Картър). Първо беше надникнала в спалните на децата. Куфарите им бяха на леглата. От единия от тях стърчеше плюшеното мече на Джуди.

— Хей, деца — провикна се весело тя. Винаги щастлива, такава съм си аз. — Разгледайте книжките с картинки, идвам след малко!

Търстън се приближи до стълбището.

— Наистина ли трябва да… — Той видя лицето й и замълча. Тя му направи знак да отиде при нея.

— Мамо! — извика Джанел. — Може ли да отворя последното пепси, ще дам и на другите.

Линда беше против това да се пие газирано сутрин, но сега каза:

— Добре, но да не разлееш!

Търстън беше стигнал до средата на стълбището.

— Какво става?

— Говори тихо. Дойде едно ченге. Картър Тибодо.

— Онзи високия, широкоплещестия?

— Същият. Разпитва ме.

Търстън пребледня и Линда разбра, че той се опитва да си спомни какво е говорил, докато е бил отвън с децата.

— Мисля, че всичко е наред — успокои го тя, — но искам да провериш дали наистина си е тръгнал. Дойде пеша. Огледай улицата и двора на Едмъндсови. Аз трябва да си сменя дънките.

— Какво ти направи?

— Нищо! — просъска тя. — Виж дали си е отишъл. Ако го няма, изпаряваме се веднага.