Стивън Кинг
Под купола (164)

16.

Имаше да реши и още един проблем — какво да направи с разпечатката на файла „ВЕЙДЪР“?

Въпреки че се притесняваше повече от езика, отколкото от юмруците на Големия Джим, Бренда съзнаваше, че би било истинско безумие да прекрачи прага му с принтираните страници. Можеше да й ги отнеме, дори и да му кажеше, че това не е единственото копие. Ето защо не биваше да допуска подобно нещо.

Горният край на парка се пресичаше от малка уличка, известна като Престил Стрийт. Първата къща там принадлежеше на семейство Маккейн, а втората — на Андрея Гринъл. И макар че Андрея почти винаги стоеше в сянката на двамата си колеги в градския съвет, Бренда я смяташе за честен човек, който не изпитва особена обич към Големия Джим. Колкото и странно да изглеждаше, Андрея отдаваше по-голяма почит именно на Анди, въпреки че Бренда не можеше да разбере как изобщо някой може да се отнася с уважение към този глист.

„Може би той я държи с нещо“ — обади се гласът на Хауи в съзнанието й.

За малко да прихне при тази мисъл. Та това бе просто абсурдно! Все пак Андрея носеше фамилията Туичъл, преди да се омъжи за Томи Гринъл, а семейство Туичъл бяха известни като горди и независими хора. Дори най-стеснителните представители на рода бяха такива. Бренда си каза, че навярно би могла да остави плика с разпечатания файл при Андрея… стига, естествено, къщата да не е заключена и собственичката й да е там. Макар че не виждаше причина да не е така. Не й ли беше споменал някой, че Андрея е болна от грип?

Бренда пресече главната улица, репетирайки наум какво щеше да й каже: „Мога ли да оставя това при теб? До час и половина ще се върна да го взема. Ако не се върна, занеси го на Джулия от вестника. И по най-бързия начин уведоми Дейл Барбара за станалото.“

Ами ако Андрея я попиташе за какво е цялата тази тайнственост? Бренда реши, че ще бъде откровена. И навярно известието, че възнамерява да притисне Джим Рени да си подаде оставката, щеше да й подейства по-добре от цяла опаковка терафлу.

Въпреки че изгаряше от нетърпение час по-скоро да приключи с неприятната си задача, Бренда поспря за момент пред къщата на семейство Маккейн. Изглеждаше пуста и необитаема, но в това едва ли имаше нещо странно — много хора се намираха извън града по време на появата на Купола. Обаче имаше и нещо друго. Усещаше се някаква миризма, сякаш от забравена храна, която се разваляше… Изведнъж й стана горещо, врявата откъм супермаркета сякаш заглъхна, а въздухът й се стори тежък и задушен. Това означаваше само едно — че все още стои тук и наблюдава къщата. Стоеше и си мислеше, че прозорците със спуснатите щори й приличат на затворени очи. Но не напълно затворени — о, не. На присвити, взиращи се в нея очи.

„Стига си се занимавала с глупости. Тръгнала си работа да вършиш.“

Тя продължи към дома на Андрея, спирайки само за миг, колкото да хвърли един бърз поглед през рамо към постройката зад гърба й. Този път не видя нищо друго освен къща със спуснати щори, обгърната от сладникавата воня на развалящи се продукти. Само месото се вмирисваше толкова бързо. Вероятно Хенри и жена му държаха доста месо във фризера си, помисли си тя и продължи напред.