Стивън Кинг
Под купола (391)

10.

Сега е времето на безвремието.

Тя е в огромна бяла стая без покрив, над която се вижда странно зелено небе. Това е… какво? Игралната зала? Да, игралната зала. Тяхната игрална зала.

(Не, тя лежи на пода на естрадата.)

Тя е зряла жена.

(Не, тя е малко момиче.) Та нали сега е безвремието.

(1974 година е и пред нея е цялото време на света.)

Трябва да подиша от гумата.

(Няма да диша.)

Нещо я гледа. Нещо ужасяващо. Но тя също е ужасяваща за нещото, защото е станала по-голяма и защото е тук. Тя не трябва да е тук. Трябва да е в кутията. Все още не е опасна за него. То знае това, въпреки че е (просто дете) много малко, на предучилищна възраст. То говори:

— Ти си измислена.

— Не, истинска съм. Моля те, повярвай ми. Всички ние сме истински.

Кожената глава я гледа, въпреки че няма очи. Намръщва се. Ъгълчетата на устата му, която всъщност не е уста, се извиват надолу. И Джулия разбира, че е извадила късмет — хванала е един от тях насаме.

Обикновено се събират повече, но сега останалите ги няма, отишли са (да вечерят, да обядват, в спалните си, на училище, на разходка; няма значение къде) някъде. Ако бяха заедно, щяха да я отблъснат. Този може да я отблъсне и сам, но е любопитен.

Тя?

Да.

Момиче е.

— Моля те, пусни ни. Нека да си поживеем. Ние също сме разумни същества.

Никакъв отговор. Никакъв отговор. Никакъв отговор. След това:

— Ти не си истинска. Ти си…

Какво? Какво казва тя? Вие сте играчки, купени от магазин? Не точно, но нещо такова. Джулия си спомня мравешката ферма, която брат й притежаваше, когато беше малък. Споменът идва и си отива за секунди. Нещо като играчки от магазин и като мравешка ферма. Тези сравнения са близки до истината.

— Как ще живеете, като не сте истински?

— Ние сме истински! — изкрещява тя, но Барби чува само стон. — Истински като вас.

Тишина. Нещо с изменящо се кожено лице, стоящо в голяма бяла стая без покрив, която в същото време е и естрадата на Честърс Мил.

След това:

— Докажи ми.

— Подай ми ръката си.

— Аз нямам ръка. Аз нямам тяло. Телата не са истински. Телата са сънища.

— Тогава ми дай разума си.

Малката кожена глава не го дава. Няма да го даде.

Така че Джулия го взима.