Стивън Кинг
Под купола (113)

19.

В „Дипърс“ вече имаше над осемстотин души, скупчени един до друг. Никой не смееше да продума, макар че устните на Лиза Джеймисън мърдаха беззвучно, докато отправяше молитва към някоя от Висшите души (тя бе последователка на „Ню Ейдж“ движението), стиснала кристал в ръка. Преподобната Пайпър Либи пък притискаше към устните си разпятието, което бе наследила от майка си.

— Ето я — промълви Ърни Калвърт.

— Къде? — попита Марти Арсено. — Не виждам нищо…

— Тихо! — прекъсна го Бренда Пъркинс. — Чувам я!

В този миг всички я чуха. Откъм западния край на града се надигна неописуемо, сякаш издавано от летяща чиния бръмчене, което се усили неимоверно в рамките на броени секунди. Присъстващите не видяха почти нищо на широкоекранния телевизор — едва половин час по-късно, когато провалът на операцията вече беше безспорен факт, Бени Дрейк върна записа и го пусна кадър по кадър. Тогава видяха как ракетата променя курса си над големия завой на Битч Роуд. Движеше се на не повече от метър и половина от земята и почти целуваше смътната си сянка. В следващия кадър фастхоукът, чиято бойна глава трябваше да експлодира при контакт, застина във въздуха над мястото, където се бяха намирали морските пехотинци.

Секунда по-късно екранът блесна в такава ослепителна белота, че зрителите в „Дипърс“ трябваше да закрият очите си с ръце. След малко, когато яркостта започна да намалява, забелязаха фрагментите от ракетата — безброй миниатюрни парченца, реещи се около голямото обгорено петно, където се бе намирал хиксът. Фастхоукът бе поразил съвсем точно мишената си.

После множеството на дансинга видя как дърветата откъм западната стена на Купола избухват в пламъци. Асфалтът на шосето се напука и започна да се топи.