Стивън Кинг
Под купола (315)

28.

Когато влезе във фоайето на участъка, Джаки Уетингтън си помисли: „О, Боже, навсякъде има кървища.“

Стейси Могин лежеше до стената, точно под таблото с бюлетините. Буйната й руса коса беше разпиляна, а изцъклените й очи гледаха към тавана. Едно друго ченге — тя не можа да разбере кое е то — се беше проснало по лице пред преобърнатото бюро. Краката му бяха разкрачени под ъгъл, който й се стори невъзможен. Зад него в стаята за подготовка лежеше мъртъв трети полицай. Уордлоу — от новите попълнения. Нямаше как да го сбърка, никой друг не беше толкова дебел. Надписът над кафемашината беше зацапан с кръв и мозък. Сега пишеше: „фето и оничките са платни“.

Нещо изтропа зад нея. Тя се извъртя и инстинктивно вдигна пистолета си, после го свали, защото пред мерника се появи Роми Бърпи. Роми не я забелязваше, цялото му внимание бе насочено към труповете на тримата полицаи. Беше изтропала маската му, тази с лика на Дик Чейни. Той я беше свалил и хвърлил на пода.

— Боже, какво е станало тук? — попита. — Дали…

Преди да се доизкаже, някой долу в Кафеза извика:

— Хей, грознико! Спипах те най-накрая, а? Падна ми в ръчичките!

След това проехтя истеричен, нечовешки смях. Джаки и Роми се спогледаха и замръзнаха на място за момент.

След това Роми каза:

— Мисля, че това е Барбара.