Стивън Кинг
Под купола (44)

1.

Анди Сандърс наистина беше в погребалната агенция на Бауи. Беше влязъл там със сърце, натежало от скръб.

Седеше в Зала за възпоминания №1, компания му правеше само ковчегът в предната част на помещението. Гъртруд Евънс на осемдесет и седем (или на осемдесет и осем) години преди два дни беше починала от сърдечна недостатъчност. Анди беше изпратил съболезнователно писмо, макар че май нямаше кой да го получи; съпругът на Гърт беше починал преди десет години. Нямаше значение. Починеше ли някой от избирателите му, той винаги изпращаше съболезнователно писмо на кремава бланка с надпис: „ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ“. Смяташе го за свой дълг.

Големия Джим пет пари не даваше за такива подробности. Големия Джим беше прекалено зает с управляването на онова, което наричаше „нашия бизнес“, а именно градчето Честърс Мил. Всъщност го управляваше като собствена железопътна компания, но Анди не му се сърдеше, защото знаеше, че Рени Старши е умен. Знаеше и още нещо: без Андрю де Лоуис Сандърс вероятно нямаше да изберат Големия Джим дори за кучкар, който да лови бездомните псета. Големия Джим пробутваше коли на старо, подмамвайки клиентите с наглед изгодни ниски вноски и подаръци от рода на евтини корейски прахосмукачки, но когато се опита да получи лиценз за продажба на автомобили „Тойота“, компанията предпочете за свой представител Уил Фрийман. И до днес Рени старши не разбираше как може японците да са толкова тъпи, та да не изберат него предвид рекордните му продажби и стратегическото разположение на автокъщата му близо до шосе 119.

Анди обаче разбираше. Вярно, че умът му не сечеше като бръснач, но осъзнаваше, че на Големия Джим липсва нещо много важно — човещина. Беше корав човек (онези, които се бяха опарили от уж изгодните му вноски, биха го нарекли коравосърдечен) и умееше да убеждава, обаче от него лъхаше студенина. За разлика от него Анди притежаваше топлота „за износ“. При срещите с избирателите той им казваше, че с Големия Джим се допълват взаимно като фъстъченото масло и желето и че Честърс Мил няма да е същият, без двамата да карат впряга (заедно с третия съветник, чиято длъжност в момента се изпълняваше от Андрея Гринъл, сестрата на Роуз Туичъл). Открай време Анди харесваше съвместната работа с Рени старши. Разбира се, заради финансовата изгода, особено през последните две-три години, но и защото продавачът на коли му допадаше като човек. Големия Джим знаеше как да върши нещата и защо ги върши.

— Нагърбили сме се с тежка работа — казваше често. — Но го правим за хората. За тяхно добро.

Което беше чудесно. Няма нищо по-хубаво от това да работиш за добруването на ближните.

Само че… тази вечер…

— От самото начало бях против проклетите уроци по пилотиране — прошепна и отново заплака. След малко се разрида, обаче не пречеше на никого, понеже Бренда Пъркинс си беше тръгнала, след като постоя до мъртвия си съпруг, а братята Бауи бяха на долния етаж. Затрупани бяха с работа (Анди смътно осъзнаваше, че се е случило нещо много страшно), Фърн Бауи беше отскочил да хапне в „Дивата роза“ и за учудване на Анди не го прогони, когато се върна. Продължи по коридора, без дори да погледне опечаления съпруг с разрошена коса и разхлабена вратовръзка, който седеше, отпуснал ръце между коленете си.

Фърн беше слязъл в „работното помещение“ (отврат, отврат!), както го наричаха с брат му Стюарт. Дюк Пъркинс лежеше там. Също и проклетият Чък Томпсън, който може би не беше навил Клодет да се учи да пилотира, но и не я беше разубедил. Може би имаше и други мъртъвци. Клодет — със сигурност.

Анди изстена и още по-силно стисна дланите си. Не можеше да живее без нея… не, не можеше! И не само защото я обичаше повече от всичко на света. Дрогерията работеше само благодарение на нея (и на редовните финансови инжекции от Джим Рени, укривани от данъчните); ако магазинът се управляваше от Анди, щеше да фалира още в края на деветдесетте. Неговата специалност бяха хората, а не воденето на счетоводство. Жена му разбираше от сметки. По-точно беше разбирала.

Последната мисъл болезнено отекна в съзнанието му и той отново изстена.

Клодет и Големия Джим се сдушиха и съумяха да подправят документацията на общината малко преди финансовата ревизия. Проверката трябваше да е внезапна, обаче едно пиленце подшушна на Рени старши какво предстои. Двамата съюзници си послужиха с компютърната програма, която Клодет наричаше „Госпожа почтеност“, защото винаги изкарваше проверяваните като невинни божи кравички. В крайна сметка съзаклятниците не влязоха в затвора (което щеше да е несправедливо, защото всичко, което правеха — е, почти всичко — беше за благото на града).

Истината за Клодет Сандърс беше следната: тя беше по-красива и по-добросърдечна версия на Джим Рени, с която той спеше и споделяше тайните си, затова животът без нея му се струваше немислим.

Отново зарида и тъкмо тогава Големия Джим сложи ръка на рамото му и леко го стисна. Анди не го беше чул да влиза, обаче не се стресна. Почти беше очаквал да усети приятелската ръка на рамото си, понеже Рени старши винаги се появяваше, когато му беше най-необходим.

— Предположих, че си тук — промърмори Големия Джим. — Анди, приятелю, толкова съжалявам!

Съветник Сандърс се изправи, прегърна Рени старши, облегна глава на гърдите му и прошепна през сълзи:

— Казах й, че тези уроци са опасни! Казах й, че Чък Томпсън е кретен като баща си!

Големия Джим прокара длан по гърба ми:

— Знам. Сега обаче тя е на по-хубаво място и ще вечеря с Исус печено говеждо и пресен грах, задушен с масло. Мисли само за това, за нищо друго. Искаш ли да се помолим?

— Да! Да, приятелю! Да го направим заедно!

Коленичиха и Рени старши дълго и усърдно се моли за душата на Клодет Сандърс. (Стюарт Бауи, намиращ се в работното помещение, го чу, погледна към тавана и отбеляза: „Този тип няма ни свян, ни умора!“).

След три-четири минути „И нека се хвалим в скърбите си, както знаем, че скръбта произвежда твърдост“ и „Когато бях дете, като дете говорех“ (Анди не разбра каква е връзката на последното със смъртта на Клодет, обаче му беше все едно; успокоително беше да коленичи редом с Големия Джим), Рени завърши с „В името на Отца, амин“ и помогна на съветник Сандърс да се изправи. Хвана го за раменете и го погледна право в очите:

— Е, партньоре. — Станеше ли работата дебела, винаги го наричаше партньор. — Готов ли си да отидеш на работа?

Анди недоумяващо го изгледа.

Рени кимна, все едно Сандърс беше отговорил отрицателно, което щеше да е съвсем разбираемо предвид обстоятелствата.

— Знам колко ти е трудно. Не е честно да го искам от теб тъкмо сега. Бог ми е свидетел, че имаш пълно право да ме фраснеш в зъбите. Само че понякога се налага да поставим на първо място благото на другите, нали така?

— Благото на града — промърмори Анди и за пръв път след смъртта на Клодет сякаш видя лъч надежда.

Големия Джим кимна. Изражението му беше сериозно, но очите му радостно блестяха. На Анди му хрумна нещо странно: „Изглежда подмладен с десет години.“

— Именно! Ние сме пазители, партньоре. Пазители на общото благо. Невинаги е лесно, но винаги е необходимо. Изпратих онази Уетингтън да намери Андрея и да я доведе в залата за съвещания. С белезници, ако се наложи. — Той се засмя. — Бас държа, че ще я заварим там. Пит Рандолф прави списъка на всички ченгета, които в момента са в града. Обаче и без списък знам, че не са достатъчно. Ние с теб ще се заемем с този въпрос, партньоре. Ако положението не се оправи, ключовата дума е контрол. Налага се вземем властта в свои ръце. Ще ме подкрепиш ли?

Анди кимна. Може би така поне за малко щеше да прогони мисълта за Клодет. Но дори да не се разсееше, изпитваше необходимост час по-скоро да се махне от погребалната агенция. Призляваше му, щом погледнеше Гърт Евънс в ковчега. Призляло му беше и от обляното в сълзи лице на вдовицата на началник Пъркинс. Пък и Рени не искаше нещо невъзможно. Анди само щеше да седи до масата за съвещания и да вдига ръка, когато Големия Джим вдигнеше неговата. Андрея Гринъл, която вечно изглеждаше полузаспала, щеше да стори същото. Наложеха ли се извънредни мерки, Рени щеше да ги въведе. Рени щеше да се погрижи за всичко.

— Да тръгваме — каза му.

Големия Джим го потупа по гърба, прегърна го през раменете и го изведе от погребалната агенция. Ръката му беше тежка. Но от нея на Анди му поолекна.

Изобщо не се сети за дъщеря си. Толкова беше покрусен, че напълно я беше забравил.