Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
12.
Барби имаше нужда да се изпикае, ала трябваше да запази телесните си течности възможно най-дълго. Имаше опит с разпитите в Ирак и добре познаваше процедурата. Не знаеше дали и тук ще е така, но като нищо можеше да се окаже същото. Събитията се развиваха със светкавична бързина, а и Големия Джим бе демонстрирал нещо повече от безскрупулна готовност да бъде в крак с времето. Подобно на повечето ловки демагози той никога не подценяваше склонността на тълпата да приема най-невероятното и абсурдното за чиста монета.
Барби изгаряше от жажда, ето защо не се изненада много, когато един от новоназначените полицаи се появи с чаша вода в едната си ръка и лист хартия с прикрепена към него химикалка в другата. Да, точно така ставаха тези неща, без значение дали си във Фалуджа, Тикрит, Хила, Мосул или Багдад. И както изглеждаше, Честърс Мил не правеше изключение от правилото.
Въпросният новоназначен полицай се оказа Рени Младши.
— Ей, виж се само! — подхвърли му Младши. — Изобщо не приличаш на оня тарикат, който нямаше търпение да приложи армейските си номерца върху нас, а? — Той вдигна ръката, в която държеше листа, и потърка слепоочието си с върховете на пръстите си. Хартията изшумоля.
— Ти също не изглеждаш добре — отвърна му Барби.
Младши отпусна ръката си.
— Здрав съм като птичка — изръмжа.
„Ето това вече е странно“ — помисли си Барби. Някои хора казваха „здрав съм като камък“, а други — „волен съм като птичка“, но Доколкото знаеше, никой не казваше „здрав съм като птичка“. Вероятно нямаше никакъв смисъл, но…
— Сигурен ли си? Очите ти са кървясали.
— Супер съм си. И не съм дошъл тук, за да говорим за мен.
Барби, който добре знаеше защо е дошъл Младши, попита:
— Това вода ли е?
Посетителят му сведе поглед към чашата, сякаш съвсем бе забравил за нея.
— Да. Шерифът каза, че може да си жаден. Жаден като Бен Ладен — подметна и избухна в смях, сякаш тази безсмислица беше най-остроумната шега. — Искаш ли я?
— Да, моля.
Младши му подаде чашата. Барби се протегна към нея и полицаят тутакси я дръпна обратно. Естествено. Така ставаха тези неща.
— Защо ги уби? Просто ми е любопитно, Ба-а-арби. Защото Анджи спря да ти бута? А после откри, че Дуди си пада повече по това нея да я лижат, вместо тя да ближе? Може би Когинс е видял нещо, което не е трябвало да вижда? И Бренда е станала подозрителна. И защо не? Нали и тя е ченге? Ченге по полов път!
И той отново се засмя, ала под привидната му веселост дебнеше черна бдителност. И болка. Но нищо друго; Барби беше абсолютно сигурен в това.
— Е? Нищо ли няма да кажеш?
— Казах ти. Бих искал малко вода. Жаден съм.
— Да, бас държа, че си жаден. Тоя спрей е много лют, нали? Подочух, че си служил в Ирак. Как беше?
— Жега.
Младши отново се засмя и част от водата се разля върху китката му. Не трепереха ли ръцете му? И това аленочервено ляво око, което не спираше да сълзи… Младши, какво те тормози? Мигрена? Или нещо по-лошо?
— Уби ли някого?
— Само с манджите си.
Младши се усмихна, сякаш искаше да каже: „Як лаф, як!“
— Ти не беше никакъв готвач тука, Ба-а-арби. А офицер за свръзка. То и професионалната ти характеристика казва същото. Баща ми провери какво пише за тебе в интернет. Не е много, но е напълно достатъчно. Според него си човек от разузнаването. А може да въртиш и операции под прикритие. Нещо като военен Джейсън Борн, нали?
Барби мълчеше.
— Хайде, изплюй камъчето, няма ли да ми кажеш дали си убивал? Или май трябва да те питам колко души? Освен тукашните ти жертви, естествено.
Барби не каза нищо.
— Пич, тая вода е страхотна. Налях я от хладилника на горния етаж. Леденостудена е!
Барби продължаваше да мълчи.
— Вие, военните, винаги се връщате с разни проблеми. Нагледал съм се на подобни случаи по телевизията. Хайде, прав ли съм, или лъжа? Истина или грешка?
Не, това определено не беше мигрена. Или поне той не беше чувал за мигрена с подобни проявления.
— Младши, много ли те боли главата?
— Изобщо не ме боли.
— Откога страдаш от главоболие?
Младши се наведе и внимателно остави чашата на пода. Тази вечер на колана му имаше кобур с пистолет. Той извади оръжието и го насочи към Барби. Стърчащото между решетките дуло леко трепереше.
— Ще продължаваш ли да се правиш на доктор?
Барби се вгледа в пистолета. Беше сигурен, че оръжието не е част от сценария — все пак Големия Джим имаше планове за него, които (колкото и подмолни да бяха) едва ли включваха да бъде застрелян в Кафеза, при положение че всички от горния етаж можеха да се втурнат долу и да видят, че вратата на килията е заключена, а жертвата е невъоръжена. От Младши обаче можеше да се очаква всичко, понеже младежът беше сериозно болен и като нищо щеше да пренебрегне бащиния сценарий.
— Не — каза. — Вече няма да се правя на доктор. Съжалявам.
— Охо, съжаляваш значи. Ама малко след дъжд качулка, не мислиш ли? — подхвърли Младши, обаче Барби забеляза, че изглежда доволен. Той върна пистолета и кобура и вдигна чашата с вода от земята. — Знаеш ли какво е станало според мен? Върнал си се в Щатите, тотално преебан и изперкал от онова, което си видял и което си правил там. Нали се сещаш, ПМС, ПТС, ППБ[1] и така нататък? И моята хипотеза е, че си прещракал. Прав ли съм?
Барби не каза нищо, но и Младши сякаш бе изгубил интерес към въпроса си. Той подаде чашата през решетките.
— Вземи я, вземи я.
Барби се пресегна, очаквайки той отново да отдръпне ръката си, но не стана така. Отпи от водата и установи, че първо — не беше студена, и второ — изобщо не ставаше за пиене.
— Давай — подкани го Младши. — Изсипах само половин солница вътре, но ти си яко момче и ще се справиш, нали? Нали солиш хляба си?
Барби го наблюдаваше безмълвно.
— Солиш хляба си, нали? Солиш го, нали, копеле? А?
Барби му подаде чашата през решетките.
— Задръж си я, задръж я — каза великодушно Младши. — Можеш и това да вземеш. — И той пъхна листа и химикалката през решетките. Барби ги взе и прегледа написаното. Почти съвпадаше с очакванията му. В долния край на листа имаше празно място, където да се подпише.
Върна ги обратно, но Младши отстъпи с танцова стъпка, като се усмихваше и клатеше глава.
— Задръж ги и тях. Баща ми каза, че няма да подпишеш веднага, а ще помислиш малко преди това. Така че си помисли хубавичко. Помисли си например за чаша с вода без сол в нея. Както и за малко храна. За голям и апетитен чийзбургер. Плюс ко̀ла. В хладилника горе са останали няколко кена. Не ти ли се иска да ти донеса една леденостудена лока-лола?
Барби мълчеше.
— Солиш хляба си, нали? Хайде, отговори ми, не се стеснявай. Солиш го, нали, грознико?
Барби продължаваше да мълчи.
— Е, ще ти дойде умът в главата. Когато ожаднееш и огладнееш достатъчно. Така казва баща ми, а той обикновено не греши за такива неща. Та-та, Барби! — Той тръгна към стълбите, но спря и се обърна: — Не трябваше да вдигаш ръка срещу мен. Това ти беше голямата грешка.
Докато се качваше по стълбите, Барби забеляза, че Младши накуцва леко. И не само накуцва, но и сякаш залита наляво. Вероятно поради тази причина се държеше за парапета с дясната си ръка. Запита се какво ли би си помислил Ръсти Евърет за подобни симптоми. И се зачуди дали някога щеше да има възможността да го попита.
Барби се замисли за листа с неподписаните си самопризнания. С най-голямо удоволствие би го накъсал и разпилял парченцата по пода, ала това би било излишна и ненужна провокация. В момента беше в ноктите на лъва и най-добрата тактика на първо време беше да кротува. Ето защо остави листа върху нара и сложи химикалката отгоре му. После вдигна чашата с вода. Сол. „Изсипах половин солница вътре.“ Да, определено беше така; буквално подушваше солта. Това го накара да се замисли за положението на Честърс Мил в момента. Макар че… нима промяната бе настъпила чак сега? Не беше ли същото още преди появата на Купола? Нима Големия Джим и приятелите му не осоляваха земята от известно време насам? Без съмнение, каза си Барби. Другото, което си помисли, беше, че ако някога излезе жив оттук, това ще е истинско чудо.
Въпреки всичко обаче бяха аматьори, понеже бяха забравили за тоалетната. Вероятно никой от тях не бе стъпвал в страна, където дори водата от канавката ти изглежда годна за пиене, защото оръжията и екипировката, които мъкнеш, тежат четирийсет килограма, а температурата е четирийсет и шест градуса по Целзий. Барби изля солената вода в ъгъла на килията си, след което се облекчи в чашата и я сложи под нара. После коленичи пред тоалетната чиния като човек в молитвена поза и пи, докато не усети как коремът му се подува.