Стивън Кинг
Под купола (100)

6.

Линда стоеше насред спалнята на свещеника. На едната стена висеше простичък дървен кръст, а на другата — плочка с надпис: „ТОЙ СЕ ГРИЖИ ЗА ВРАБЧЕТО“. Кувертюрата на леглото бе обърната. По чаршафа под нея се виждаха капки кръв.

— И това тук… — промълви Джаки. — Ела при мен.

Макар и неохотно, Линда се подчини. Върху полирания паркет на пода между леглото и стената се виждаше въже с множество възли по него. Възлите бяха окървавени.

— Сякаш някой го е пребил… — каза мрачно Джаки. — До такава степен, че да го нокаутира… После са го положили върху… — Тя изгледа другата жена. — Какво има?

— Май не си израснала в религиозно семейство — отбеляза Линда.

— Напротив. Почитахме Светата троица — Дядо Коледа, Великденското зайче и Феята на зъбчетата. Ами ти?

— Традиционна баптистка съм, но съм чувала за подобни неща. Мисля, че се е самобичувал.

— Отврат! Хората го правят заради греховете си, нали?

— Да. И като се замисля, бичуването напълно се връзва със стила му.

— Значи това тук си е в реда на нещата. Доколкото може да е. Отиди в тоалетната и провери казанчето.

Линда не помръдна. Възлестото въже не беше приятна гледка, ала излъчването на пустеещата къща бе далеч по-потискащо.

— Хайде. Нищо няма да те ухапе и се обзалагам на долар срещу десет цента, че си виждала и по-гадни работи.

Линда влезе в тоалетната. Върху казанчето бяха оставени два списания. Едното бе религиозно — „Небесен трон“. Другото се казваше „Млади ориенталски цепки“. Полицайката се съмняваше, че го продават в книжарниците с богословска литература.

— Е? — подвикна й Джаки. — Ясна ли е вече картинката? Седи си значи на тоалетната чиния, пипа си трюфела…

— Пипа си трюфела? — изкикоти се Линда въпреки сковалото я напрежение. Или може би тъкмо заради него.

— Така казваше майка ми — поясни Джаки. — А щом приключи, си удря един гъзобой, за да изкупи греховете си, след което си ляга и потъва в щастливи азиатски мокри сънища. Тази сутрин е станал освежен и пречистен от греховни желания, свършил си е набожните обязаности и е тръгнал към града с велосипеда си. Не се ли връзва?

Връзваше се. Само не обясняваше защо продължаваше да има усещането, че нещо в тази къща не е наред.

— Хайде да проверим сградата на радиото — предложи Линда. — После ще отидем в града и ще пием кафе. Аз черпя.

— Супер — съгласи се Джаки. — Аз искам моето чисто. Пада ми кръвното.