Стивън Кинг
Под купола (272)

7.

Големия Джим не беше в стаята си. Ръсти обаче чу гласа му, който идваше откъм мястото, на което покойният доктор Хаскел обичаше да си подремва. Той се отправи към фоайето. Не се сети да вземе картона на Големия Джим — недоглеждане, за което по-късно щеше да съжалява.

Облечен в костюм, Големия Джим седеше до прозореца и говореше по мобилния си телефон, въпреки че на стената имаше табела, на която беше изобразен телефон, задраскан с две червени черти. Ръсти си помисли, че с удоволствие би накарал Рени да прекрати разговора. Канеше се да направи точно това, въпреки че вероятно имаше други, много по-дипломатични начини за поставяне начало на преглед. Тръгна напред, но нещо го накара да замръзне на място.

В главата му изникнаха спомени: не може да заспи, става да си отреже парче от сладкиша с червени боровинки и портокали на Линда, чува как Одри похърква в стаята на момичетата. Слиза долу при Джитата. Сяда на леглото на Джани, под плаката на Хана Монтана — нейния ангел-пазител.

Защо тези спомени бяха дошли чак сега? Защо не бяха дошли по време на срещата, проведена в кабинета на Големия Джим?

„Защото тогава не знаех за убийствата и мислех само за пропана. И защото Джанел не получаваше пристъпи, а просто спеше неспокойно, говорейки в съня си.“

„Той има златна бейзболна топка, тате. Лоша топка.“

Как така не се бяха появили миналата нощ, докато оглеждаше труповете? А сега, когато вече може би е късно?

„Помисли какво означава това! Може би онова устройство на Блек Ридж не излъчва само слаба радиация, а и нещо друго. Наречи го предчувствие, наречи го както си искаш, но то е тук. А ако Джани е права за златната бейзболна топка, тогава всички деца, които предвещават беда на Хелоуин, може би също са прави. Дали ще стане точно тогава? Или по-рано?“

Ръсти реши, че ще стане по-рано. За децата в града, които обичаха да обикалят къщите и да събират лакомства, Хелоуин вече бе дошъл.

— Не ме интересува каква работа имаш, Стюарт — каза сприхаво Големия Джим. Трите милиграма валиум като че ли не го бяха направили по-сговорчив. — Двамата с Фърналд отидете там горе, вземете и Роджър… а? Какво? — Той се заслуша. — Нужно ли е изобщо да ти обяснявам? Не гледаш ли телевизия? Ако започне да ти се зъби…

Той вдигна очи и видя, че Ръсти стои на прага. Лицето му придоби смутено изражение, като че ли се опитваше да прецени каква част от разговора е чул парамедикът.

— Стюарт, имам посетител. Пак ще ти се обадя, а когато го направя, гледай да ми кажеш това, което искам да чуя. — Той прекъсна разговора, без да каже „дочуване“, после вдигна телефона и се ухили, оголвайки дребните си зъби. — Знам, знам, много невъзпитано, но градските дела не търпят отлагане. — Той въздъхна. — Не ми е лесно. Всичко ляга на плещите ми, а аз не се чувствам добре.

— Сигурно ти е трудно — предположи Ръсти.

— Господ ми помага. Знаеш ли какъв е девизът ми, друже? Искаш ли да ти кажа?

— Да.

— Когато затвори врата, Господ отваря прозорец.

— Наистина ли смяташ така?

— Знам, че е така. Има едно нещо, което гледам никога да не забравям — когато искаш, Бог не чува молитвите, но когато се нуждаеш, Бог се вслушва в тях.

— Ъ-хъ. — Ръсти влезе във фоайето. Телевизорът бе включен на Си Ен Ен. Звукът бе изключен, но ставаше ясно за какво говорят, защото на екрана се мъдреше черно-бяла снимка на Джеймс Рени. Големия Джим беше вдигнал показалеца си, както и горната си устна. Приличаше на озъбен койот. В долната част на екрана пишеше: „В рай за наркотиците ли се е превърнал Честърс Мил?“ После пуснаха реклама на автокъщата на Джим Рени — онази противната, в която един от дилърите (Големия Джим никога не се появяваше в рекламите) накрая изкрещява: „Вие пътувате, защото от Големия Джим купувате!“

Големия Джим махна към телевизора и се усмихна тъжно:

— Виждаш ли какво ми причиняват приятелите на Барбара? Нищо изненадващо, нали? Когато Христос дошъл да спаси човечеството, те го накарали сам-самичък да занесе кръста си на Голгота, където умрял, покрит с кръв и прахоляк.

Ръсти се беше убедил, че валиумът е странно лекарство. Той не беше сигурен дали истината е във виното или във валиума. Пациентите, на които даваше валиум, често разказваха какво мнение имат за себе си.

Ръсти придърпа един стол и приготви стетоскопа.

— Вдигни си ризата! — Големия Джим остави мобилния си телефон, а той го взе и го прибра в джоба на ризата си. — Мога да взема това, нали? Ще го оставя на рецепцията. Там е позволено да се ползват мобилни телефони. Столовете там не са толкова удобни, колкото тези, но вършат работа.

Ръсти очакваше, че Големия Джим ще започне да протестира, но той дори не гъкна, само показа огромния си корем и твърде едрите си за мъж гърди. Ръсти се наведе и се заслуша. Щеше да е доволен от пулс 110 и лека аритмия, но нещата бяха много по-добре, отколкото очакваше. Сърцето на Големия Джим биеше с около 90 удара в минута, и то съвсем ритмично.

— Чувствам се много по-добре — каза Рени. — Всичко е било от стреса. Подложен съм на ужасен стрес. Ще си почина тук още няколко часа, между впрочем, знаеш ли, друже, че оттук се вижда цялата централна част на града? После пак ще отида да видя Младши и си тръгвам.

— Не е само от стреса. Прекалено си пълен, не си в добра форма.

Големия Джим оголи зъбите си, демонстрирайки отново фалшивата си усмивка.

— Управлявам и фирма, и цял град, друже, справям се добре, между другото. Не ми остава време за фитнес.

— Рени, от две години имаш предсърдна тахикардия.

— Знам. В един медицински сайт прочетох, че дори здравите хора често…

— Рон Хаскел много ясно ти каза, че трябва да намалиш теглото си, да пиеш лекарства против аритмия и ако те не помогнат, да се подложиш на хирургична операция.

Джим направи гримаса. Приличаше на нещастно дете, заставено да седи мирно на висок стол.

— Господ ми каза да не го правя! Господ каза „не“ на пейсмейкъра! И Господ е прав! Дюк Пъркинс имаше пейсмейкър и видя ли какво му се случи!

— Вдовицата му също нямаше късмет — каза меко Ръсти. — Сигурно е попаднала на лошо място в лошо време.

Големия Джим го изгледа преценяващо с малките си свински очи. След това вдигна поглед към тавана.

— Лампите работят, нали? Поискахте пропан и аз ви го докарах. Някои хора са неблагодарни. Но аз съм свикнал на такова отношение.

— Ще те изпиша утре вечер.

Рени поклати глава.

— До утре вечер ще получите такова количество пропан, което ще ви стигне чак до Коледа, ако се наложи. Давам ти го, защото се погрижи за мен и защото си свестен човек.

— Първо на първо не изказвам благодарности, когато ми връщат нещо, което си е мое. А и така съм по-забавен.

— О, ти поставяш знак за равенство между теб и болницата? — изсумтя Големия Джим.

— Че защо не? Преди малко ти постави знак за равенство между теб и Христос. Хайде да се върнем към темата за здравословното ти състояние, става ли?

Големия Джим плесна възмутено с големите си месести длани.

— Валиумът няма да те излекува. Ако си тръгнеш, нищо чудно сърцето ти да излезе от ритъм още следобед. Или просто да спре. Хубавото в този случай е, че ще можеш да се срещнеш с твоя спасител още преди да е паднал здрач.

— А ти какво ми предлагаш? — попита спокойно Рени. Беше възвърнал присъствие на духа.

— Мога да ти дам нещо, което вероятно ще реши проблема поне в краткосрочен план. Става въпрос за лекарство.

— Какво лекарство?

— Има цена.

— Знаех си — каза меко Големия Джим. — Разбрах, че си на страната на Барбара още когато дойде в офиса ми и започна да искаш разни работи.

Ръсти не беше искал „разни работи“, а само пропан, но реши да си замълчи.

— Откъде знаеш, че тогава Барбара е имал поддръжници? Още не се знаеше за убийствата, така че откъде знаеш, че е имал поддръжници?

Очите на Големия Джим блестяха — или се забавляваше, или го тресеше параноята. А може би и двете.

— Имам си начини, друже. Е, каква е цената? Какво искаш да ти дам в замяна на лекарството, което ще ме предпази от сърдечен удар? — Преди Ръсти да отговори, той вметна: — Позволи ми да направя предположение. Искаш да освободя Барбара, нали?

— Не. Веднага ще го линчуват, ако излезе навън.

Джим Рени се изсмя.

— Понякога говориш разумно.

— Искам да се откажеш от поста си. Сандърс също. Нека Андрея Гринъл поеме управлението. Джулия Шамуей може да помага на Андрея, докато тя се пребори със зависимостта си към онези лекарства.

Големия Джим се изсмя още по-гръмко, като освен това се плесна по бедрата.

— Мислех, че Кокс не е добре — той искаше онази с големите цици да помага на Андрея, но ти съвсем си изперкал. Шамуей! Този женски представител на семейство кучета не може задника сам да си избърше!

— Знам, че си убил Когинс!

Не искаше да каже това, думите просто се изплъзнаха от устата му. И какво от това? Бяха само двамата, като се изключеше Джон Робъртс от Си Ен Ен, който гледаше от екрана на телевизора. А и си струваше човек да види резултата. За пръв път от появяването на Купола насам Големия Джим се втрещи. Той се опита да запази каменно изражение, но не успя.

— Ти си луд!

— Знаеш, че не съм. Миналата нощ отидох в погребалната агенция и огледах четирите трупа.

— Нямаш право! Ти не си патолог! Ти дори не си истински доктор!

— Спокойно, Рени. Брой до десет. Пази си сърцето. — Ръсти замълча за момент. — Всъщност майната му на сърцето ти. След всичко, което направи, майната му на сърцето ти. По главата на Когинс имаше следи. Много странни следи, но аз бързо се досетих от какво са. Сигурен съм, че са от сувенирната бейзболна топка, която видях на бюрото ти.

— Това нищо не означава. — Рени погледна към отворената врата на тоалетната.

— Означава, и то много неща. Особено като се има предвид, че всички тела са били на едно място. За мен това означава, че този, който е убил Когинс, е убил и другите. Смятам, че си ти. Или ти и Младши. Баща и син в един отбор, така ли е?

— Няма да слушам тези глупости! — Той се надигна. Ръсти го бутна, за да го принуди да седне отново. Получи се изненадващо лесно.

— Не ме докосвай! — изкрещя Рени. — Не ме докосвай, по дяволите!

Ръсти попита:

— Защо го уби? Заплаши те, че ще каже за наркотиците, така ли? Той също ли участваше?

— Не ме докосвай! — повтори Рени, въпреки че Ръсти вече се беше отдръпнал назад и беше седнал на стола си. Изобщо не му мина през главата, че е възможно Рени да не говори на него.

— Ще си мълча за това — каза медикът. — И ще ти дам лекарство, което ще свърши по-добра работа от валиума. Но трябва да подадеш оставка. На утрешната среща кажи, че напускаш по здравословни причини и че предаваш властта на Андрея. Всички ще те смятат за герой.

Ръсти си помисли: „Ще се съгласи. Притиснат е в ъгъла.“

Рени се обърна към отворената врата на тоалетната и каза:

— Сега вече можете да излезете.

Картър Тибодо и Фреди Дентън излязоха от тоалетната, където се бяха скрили.