Стивън Кинг
Под купола (28)

5.

Малко след като откриха трупа на Ру — сега бяха много близо до катастрофата на шосе 117, макар че не го знаеха — стигнаха до някакво поточе. Постояха там известно време, всеки от своята страна на бариерата, взираха се учудено и мълчаха.

Най-накрая Гендрън промърмори:

— Да му се не види и чудесията!

— Как изглежда от твоята страна? — попита Барби. Той виждаше само как водата се надига и залива шубраците. Все едно поточето беше стигнало невидим бент.

— Не знам как да го опиша. За пръв път виждам такова чудо. — Гендрън замълча и се зачеса по двете бузи, при което и без това длъгнестото му лице заприлича на човека, изобразен от Едвард Мунк на картината „Писък“. — Не, сбърках. Веднъж видях. Нещо подобно. Като занесох вкъщи две златни рибки за шестия рожден ден на дъщеря ми. Всъщност не, май навършваше седем през онази година. От магазина ми ги дадоха в найлоново пликче — та това тука прилича на вода на дъното на найлонов плик. Обаче дъното е плоско, а не провиснало. Водата се спира при онова… нещо, после тръгва наляво и надясно откъм твоята страна.

— Нито капка ли не преминава?

Тюлена се наведе, подпря длани на коленете си и присви очи:

— Като че ли да. Но едва се процежда. И без боклуците, които плават във водата. Сещаш се — съчки, листа и прочие.

Продължиха да вървят от двете страни на невидимата преграда. До този момент и двамата не мислеха, че единият се намира вътре, а другият — отвън. И през ум не им минаваше, че бариерата може да е безкрайна.