Стивън Кинг
Под купола (48)

5.

Тъкмо когато Барби си свали ризата и седна на леглото да си развърже маратонките, някой почука на вратата, до която се стигаше по страничното външно стълбище на дрогерията на Сандърс. „Само това ми липсва!“ — каза си той. Първо, беше капнал от умора, защото беше вървял почти през целия ден, после до късно вечерта беше работил в заведението. Второ, може би Младши и неколцина негови приятели бяха решили да устроят купон по случай завръщането му. Предположението беше невероятно, дори параноично, но изминалият ден беше като фестивал на невероятното. Освен това тази вечер не беше видял в „Дивата роза“ Младши, Франк Делесепс и останалите членове на бандата. Вероятно бяха сред зяпачите на шосе 119 или 117, но може би някой им беше съобщил за завръщането му и те крояха планове за късна нощна забава.

На вратата отново се почука. Барби стана и хвана дръжката на портативния телевизор. Не беше идеалното оръжие, обаче ако го хвърлеше, щеше да нарани първия, който се опиташе да влезе. Дървеният прът от гардероба също би могъл да послужи за отбиване на нападателите, само че жилището беше прекалено тясно, та да му позволи да замахне с пръта. Барби винаги носеше швейцарското си ножче, но нямаше да го използва. Не и ако не се нало…

— Господин Барбара? — извика някаква жена. — Барби? Там ли си?

Той пусна дръжката на телевизора и прекоси кухничката. Попита кой е, обаче още докато говореше, позна гласа.

— Джулия Шамуей. Един човек иска да говори с теб. Каза ми да ти предам много поздрави от Кен.

Барби отвори и я пусна да влезе.