Стивън Кинг
Под купола (265)

23.

Джаки завари Ърни Калвърт да плеви градината зад къщата си. Въпреки това, което беше казала на Пайпър, тя се притесняваше малко от срещата с него, но тревогите й бързо се разсеяха. Той я стисна за раменете с изненадващо силните си за такъв нисичък и пълен човек ръце. Очите му сияеха.

— Благодаря на Господ, че някой е разбрал какви ги върши онзи празнодумец! — Той пусна раменете й. — Извинявай. Изцапах ти блузата.

— Няма нищо.

— Той е опасен, полицай Уетингтън. Знаеш това, нали?

— Да.

— И умен. Организира онази битка в супермаркета така, както терорист би организирал бомбен атентат.

— По този въпрос нямам никакви съмнения.

— Но е и тъп. Умен и тъп — опасна комбинация. Така можеш да накараш хората да те следват. Да те следват чак до ада. Знаеш ли кой е Джим Джоунс?

— Да. Той е накарал последователите си да пият отрова. Значи ще дойдеш на срещата?

— Разбира се. И ще си държа езика зад зъбите. Освен ако не искаш да поговоря с Лиза Джеймисън. С удоволствие бих го направил.

Джаки не можа да му отговори, защото мобилният й телефон зазвъня. Беше личният, беше върнала служебния заедно със значката и пистолета.

— Здравейте, Джаки е на телефона.

— Mihi portatoe vulneratos, сержант Уетингтън — чу непознат глас.

Мотото на поделението във Вюрцбург — „докарайте ни вашите ранени“. Джаки отговори, без да се замисля:

— На носилки, с патерици или в торби, и състоянието им бързо ще се подобри. Кой се обажда?

— Полковник Джеймс Кокс, сержант.

Тя сложи ръка на телефона.

— Ще ме извиниш ли за минутка, Ърни?

Той кимна и отново се захвана с градинската си работа. Джаки отиде до оградата.

— С какво мога да ви бъда полезна, полковник? Впрочем, тази линия сигурна ли е?

— Сержант, ако вашият човек Рени може да подслушва разговорите по мобилни телефони, тогава здраво сме го закъсали.

— Той не е мой човек.

— Това е добре.

— Вече не служа в армията. Дори започвам да забравям военната болница.

— Е, не сте съвсем права. Върната сте на служба по заповед на президента на Съединените щати. Добре дошли.

— Сър, чудя се дали трябва да кажа „благодаря“ или „майната ви“.

Кокс насила се засмя.

— Джак Рийчър ви поздравява.

— От него ли взехте номера ми?

— И номера, и препоръката. Препоръките на Рийчър са ценни. Питахте с какво можете да ми бъдете полезна. С две неща. Първо, измъкнете Дейл Барбара от кашата, в която са го забъркали. Или смятате, че е виновен?

— Не, сър. Сигурна съм, че е невинен. Сигурни сме, че е невинен. Не съм сама.

— Добре. Много добре. — Гласът му изведнъж стана по-бодър. — Второ, трябва да смачкате фасона на онова копеле Рени.

— С това ще се заеме Барби. Ако… линията наистина ли е сигурна?

— Сигурна е.

— Ако успеем да го измъкнем.

— Вече работите по въпроса, така ли?

— Да, сър.

— Чудесно. С колко „кафяви ризи“ разполага Рени.

— Засега около трийсет, но продължава да назначава още. Тук в Мил те носят сини ризи, но все пак разбрах какво имате предвид. Не го подценявайте, полковник. Вече е сложил в джоба си почти целия град. Ще се опитаме да освободим Барби, а вие се молете да успеем, защото сама няма да мога да се справя с Големия Джим. Свалянето на диктатори без външна помощ не влиза в длъжностната ми характеристика. А и вече не служа в полицията в Мил. Рени ми би шута.

— Осведомявайте ме когато и както можете. След като освободите Барбара, той ще ръководи съпротивителното движение. Да видим кой на кого ще бие шута накрая.

— Сър, иска ви се да сте тук, нали?

— Копнея за това с цялото си сърце. — Никакво колебание. — За половин ден ще му обърна каручката.

Джаки се усъмни в това, защото знаеше, че под Купола е различно. Външните не можеха да разберат. Под Купола дори времето течеше по различен начин. Преди пет дена всичко беше нормално, а сега…

— Още нещо — каза полковник Кокс. — Отдели малко време и погледай телевизия. Вдигаме нивото, за да отровим живота на Рени.

Джаки каза „дочуване“ и прекъсна връзката. След това се върна при Ърни.

— Имаш ли генератор? — попита.

— Скапа се миналата вечер — отвърна кисело той.

— Хайде да отидем някъде, където има ток. Моят приятел казва, че трябва да гледаме новините.

Те се отправиха към „Дивата роза“. По пътя срещнаха Джулия Шамуей, която се съгласи да тръгне с тях.