Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
18.
Никой от „членовете на революционния комитет“ не закъсня, така че малко след девет часа Пайпър даде началото на срещата. Първоначално й направи впечатление, че присъстват осем жени и само четирима мъже. Отгоре на всичко от четиримата мъже един беше пенсионер, а двама бяха на такава възраст, че все още нямаха право да гледат филми, в които показват насилие и сексуални сцени. Спомни си, че в партизанските групи, действащи в различни части на света, има много жени и деца. Това й се струваше неправилно, но тя разбираше, че понякога правилното и необходимото влизат в конфликт.
— Предлагам да сведем глави за минута — каза Пайпър. — Няма да се моля, защото вече не съм сигурна към кого да се обръщам в молитвите си. Но би било добре да кажете нещо на вашия си Бог, защото тази вечер ще имаме нужда от силна подкрепа.
Те се съобразиха с предложението й. Някои от присъстващите все още комуникираха с Всевишния, когато Пайпър вдигна глава и се огледа. Видя две наскоро уволнени полицайки, пенсиониран управител на супермаркет, останала без вестник журналистка, библиотекарка, собственичка на ресторант, „куполна вдовица“, която не можеше да спре да върти годежния си пръстен, местна „акула“ — собственик на универсален магазин, и три неестествено сериозни за възрастта си деца, сгушени едно до друго на кушетката.
— Амин — каза Пайпър. — Ще дам думата на Джаки Уетингтън, която много добре знае какво прави.
— Това звучи прекалено оптимистично — отговори Джаки. — Да не говорим, че е и прибързано, защото аз ще дам думата на Джо Макклачи.
Момчето изглеждаше стреснато:
— Аз?
— Но преди да го чуем — продължи тя, — искам да помоля приятелите му да застанат на пост. Нори — отпред, а Бени — отзад. — Джаки забеляза, че те се канят да протестират, затова вдигна ръка и поясни: — Не търся повод да ви отпратя, задачата ви е важна. Сигурно разбирате какво може да стане, ако ни хванат да заговорничим. Вие двамата сте най-малки. Намерете две тъмни ниши и се скрийте в тях. Ако видите някой, който се държи подозрително, или мернете полицейска кола, плеснете с ръце ето така. — Тя плесна веднъж, после два пъти и накрая още един път. — По-късно ще ви разкажем за какво сме говорили, обещавам. Сега ще съберем цялата информация накуп, няма да има никакви тайни.
Когато те излязоха, Джаки се обърна към Джо:
— Кутията, за която сте споменали на Линда. Разкажи всичко от начало до край.
Джо се изправи на крака, сякаш щеше да рецитира стихотворение, и разказа на другите всичко, което знаеше.
— След това се върнахме в града и разбрахме, че онова копеле Рени е заповядало да арестуват Ръсти — завърши. Избърса потта от челото си и отново седна на кушетката.
Клеър обгърна с ръка раменете му.
— Според Джо не е хубаво Рени да разбира за кутията — вметна тя. — Той смята, че Рени вероятно би предпочел тя да продължи да функционира и не би направил опит да я изключи или разруши.
— Той е прав — обади се Джаки. — Кутията е най-важната ни тайна.
— Ами… — промърмори Джо.
— Какво? — попита Джулия. — Смяташ, че той трябва да знае?
— Може би, но трябва да помисля.
Джаки реши да не му задава повече въпроси и продължи нататък:
— Да преминем към следващия въпрос. Ще се опитам да измъкна Барби и Ръсти от затвора. Утре вечер, по време на градската среща. Президентът е заповядал Барби да поеме управлението.
— Който ще да е, само да не е Рени — изръмжа Ърни. — Това некадърно копеле мисли, че градът е негов.
— Той е добър само в едно — намеси се Линда. — В това да забърква каши, когато му е изгодно. Боят в супермаркета и изгарянето на редакцията на вестника… според мен той ги е организирал.
— Разбира се, че е той — потвърди Джаки. — Човек, който може да убие собствения си пастор…
Роуз я погледна изненадано.
— Да не би да искаш да кажеш, че Рени е убил Когинс?
Джаки разказа на присъстващите какво бе открил Ръсти при огледа на тялото на Когинс. Те изглеждаха смаяни, но очевидно й повярваха.
— А момичетата, и тях ли? — попита тихичко ужасената Лиза Джеймисън.
— Синът му може би — отговори рязко Джаки. — Предполагам, че тези две убийства не са свързани с политическите машинации на Големия Джим. Младши припадна тази сутрин до къщата, в която откри телата.
— Какво съвпадение само! — възкликна Ърни.
— Сега той е в болницата. Джини Томлинсън твърди, че е много вероятно да има мозъчен тумор. А хората с такива тумори често имат агресивно поведение.
— Баща и син — отбор убийци? — Клеър бе взела Джо в прегръдките си.
— Не бих казала отбор — отговори Джаки. — По-скоро имат ген, който ги кара да правят лоши неща, когато са напрегнати.
Линда каза:
— Но телата са били на едно място, така че ако приемем, че има двама убийци, то те са действали заедно. Работата е там, че този убиец Рени държи съпруга ми и Дейл Барбара в плен и ги използва за изграждане на конспиративната си теория. Не ги е убил само защото иска да послужат за назидание. Иска да бъдат публично екзекутирани. — Лицето й се изкриви за момент, докато се опитваше да сдържи сълзите, напиращи в очите й.
— Не мога да повярвам, че е стигнал дотам — каза Лиза, въртейки нервно анкха си[1]. — Та той е просто търговец на коли втора употреба, за Бога.
Думите й бяха посрещнати с мълчание.
— Чуйте ме сега, моля ви — промълви Джаки, когато мълчанието започна да става тягостно. — Казах ви какво смятаме да направим двете с Линда и работата вече става дебела. Ще ви помоля да гласувате. Ако желаете да участвате в заговора, вдигнете ръка. Онези, които не вдигнат ръка, могат да си тръгват, поемайки ангажимента да не разгласяват какви неща сме дискутирали тук. Не е във ваш интерес да разказвате какво сме си говорили, защото ще ви се наложи да обяснявате откъде знаете. Опасно е. Може да попаднем в затвора, и по-лоши неща дори може да ни се случат. Така че да гласуваме. Кой остава тук?
Джо моментално вдигна ръка; Пайпър, Джулия, Роуз и Ърни Калвърт не изостанаха много от него. Линда и Роми вдигнаха заедно ръцете си. Лиза погледна Клеър Макклачи. Тя въздъхна и кимна. Двете жени вдигнаха ръцете си.
— Точно така, мамо — окуражи я Джо.
— Ако кажеш на баща ти, че съм ти позволила да се забъркаш в това, не Джеймс Рени, а аз лично ще те екзекутирам.