Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

11.

Моргата на погребалната агенция беше под земята и Линда се престраши да включи лампите. Ръсти се нуждаеше от светлина.

— Виж каква мръсотия само — каза той, посочвайки калните следи по пода, кутийките от бира и безалкохолни напитки по масите и отворената за боклук кофа в ъгъла, над която жужаха мухи. — Ако някой от Щатската комисия за погребални услуги или Здравния отдел види това, ще последва незабавно отнемане на разрешителното.

— Не сме в Ню Йорк — напомни му жена му. Тя гледаше металната маса, която се намираше в центъра на стаята. Повърхността й беше зацапана със субстанции, които вероятно всеки човек би предпочел да не бъдат споменавани, а в един от каналите за оттичане на течности се търкаляше смачкана опаковка от вафла. — Дори не сме в Мейн вече, така ми се струва. Побързай, Ерик, тук мирише.

— В преносния смисъл също — отговори Ръсти. Мръсотията го обиждаше, възмущаваше го дори. Вероятно би ударил Стюарт Бауи по лицето само заради опаковката, изхвърлена върху масата, на която се източваше кръвта на мъртъвците.

В далечния край на стаята имаше шест метални камери за мъртъвци. Ръсти чу, че някъде отзад буботи компресорът на охладителната система.

— Тук няма недостиг на пропан — промърмори той. — Добре си живеят братята Бауи.

В жлебовете пред камерите нямаше картончета с имена — още едно доказателство за немарливост, — така че издърпа и шестте камери. Първите две бяха празни, което не го изненада. Повечето хора, умрели след появяването на Купола, включително Рон Хаскел и семейство Еванс, бяха погребани набързо. Тялото на Джими Сиройс, който нямаше близки роднини, все още беше в малката морга на „Катрин Ръсел“.

В следващите четири камери бяха труповете, които бе дошъл да види. Веднага щом издърпа чекмеджетата, засмърдя на разлагаща се плът. Смрадта надделя над неприятните, но по-малко агресивни миризми на консерванти и погребални мазила. Линда отстъпи още по-назад и закри устата си с длан.

— Само да не повърнеш, Лини! — каза Ръсти и отиде в далечния край на стаята, където имаше шкафове. В първото чекмедже бяха нахвърляни списания за лов и риболов, затова той изпсува. В чекмеджето отдолу обаче намери това, което търсеше. Бръкна под един трокар, който изглеждаше така, сякаш никога не е бил почистван, и извади две нови найлонови маски.

Подаде едната на Линда, а другата сложи на лицето си. От следващото чекмедже взе гумени ръкавици, които изглеждаха адски жизнерадостни заради яркожълтия си цвят.

— Ако мислиш, че ще повърнеш въпреки маската, качи се горе при Стейси.

— Ще се оправя. Трябва да присъствам.

— Не смятам, че свидетелските ти показания ще имат голяма тежест — ти си ми съпруга все пак.

Тя повтори:

— Трябва да присъствам. Просто се опитай да работиш бързо.

Рамките, на които лежаха телата, бяха мръсни. След всичко, видяно досега, Ръсти не се изненада, но въпреки това изпита отвращение. Линда се беше сетила да донесе стария касетофон от гаража. Той натисна копчето за запис и направи проба, която за негова изненада се оказа доста сполучлива. Постави малкия „Панасоник“ върху една от празните рамки, след това нахлузи ръкавиците. Тази проста операция му отне доста време — ръцете му се потяха. Сигурно тук някъде можеше да намери талк, но не искаше да губи повече време. Чувстваше се неловко, сякаш правеше нещо нередно. Да, по дяволите, наистина правеше нещо нередно.

— Добре, да започваме. Часът е десет и четирийсет и пет вечерта, денят — двайсет и четвърти октомври. Този оглед се извършва в стаята за подготовка на погребална агенция „Бауи“. Която между другото е мръсна. Срам. Виждам четири трупа, три на жени и един на мъж. Две от жените са млади, на около двайсет години. Казват се Анджела Маккейн и Дуди Сандърс.

— Дороти — поправи го Линда. — Казва се… казваше се… Дороти.

— Поправка. Дороти Сандърс. Третата жена е на средна възраст. Името й е Бренда Пъркинс. Мъжът е на около четирийсет години. Преподобният Лестър Когинс. Мога да идентифицирам всички тези хора.

Той махна на жена си и посочи телата. Тя хвърли един поглед и очите й се наляха със сълзи. Придърпа нагоре маската и каза:

— Аз съм Линда Евърет, полицай от Честърс Мил. Номерът на значката ми е седемстотин седемдесет и пет. Аз също познавам мъртвите. — Тя намести маската върху лицето си. Очите й гледаха умоляващо.

Ръсти й направи знак да се отдръпне. Това беше просто една игра на думи. Той го знаеше, а и Линда вероятно също. Въпреки това той не се чувстваше потиснат. От малък мечтаеше да стане лекар и със сигурност щеше да стане, ако не се беше наложило да напусне училище, за да гледа родителите си, а и любопитството, което го беше мотивирало да прави дисекция на жаби и телешки очи в часовете по биология, го мотивираше и сега. Той искаше да знае. И щеше да узнае. Може би не всичко, но поне някои неща.

Тук мъртвите помагат на живите. Линда ли беше казала това?

Нямаше значение. Той беше сигурен, че те ще помогнат, ако могат.

— Не виждам да са правени козметични промени по телата им, но и четиримата са балсамирани. Не знам дали процесът е завършен, но подозирам, че не е, защото бедрените артерии все още са запушени.

— Анджела и Дуди, моля за извинение, Дороти, са пребити жестоко и са в напреднал стадий на разложение. Когинс изглежда също е пребит и също се разлага, но е в по-ранен стадий — мускулатурата на лицето и ръцете му е започнала да се отпуска съвсем скоро. Бренда, Бренда Пъркинс… — Той замлъкна и се наведе.

— Ръсти? — каза нервно Линда. — Скъпи?

Той протегна ръка, но размисли, решавайки първо да свали ръкавицата си. Докосна гърлото на Бренда, след това повдигна главата й и опипа огромната бучка, която се намираше точно под тила й. Остави внимателно главата й и завъртя тялото й настрани, за да огледа гърба и задните й части.

— Господи! — възкликна той.

— Ръсти! Какво?

„Тя все още е изцапана с лайна“ — помисли си той и реши, че този факт не трябва да бъде записван. Не трябва да бъде записван, въпреки че Рандолф или Рени вероятно просто щяха да прослушат първите шейсет секунди от записа, а после да счупят касетата с токовете на обувките си и да изгорят това, което е останало от нея. Щеше да скрие този грозен факт.

Но щеше да го запомни.

— Какво?

Той облиза устни и каза:

— Бедрата и задните части на Бренда Пъркинс са посинели, което означава, че тя е умряла преди около дванайсет до четиринайсет часа, по-скоро четиринайсет. Има сериозни натъртвания по двете бузи. Следи от ръце, аз лично не се съмнявам в това. Някой я е хванал за лицето и е извил главата й рязко наляво, счупвайки първия и втория шиен прешлен. Гръбнакът й вероятно също е прекъснат.

— О, Ръсти! — простена Линда.

Той повдигна един след друг клепачите на Бренда. Опасенията му се потвърдиха.

— Съдейки по контузиите на бузите и кръвоизливите в склерите, стигам до извода, че смъртта не е настъпила мигновено. Жертвата не е можела да си поеме дъх и се е задушила. Не е ясно дали е била в съзнание или не. Да се надяваме, че не е била. За съжаление само това мога да кажа. Момичетата — Анджела и Дороти — са умрели най-рано. Стадият на разложение показва, че телата им са били на топло.

Той изключи касетофона.

— С други думи, не виждам нищо, което безспорно да доказва невинността на Барби, и нищо, което вече не знаем.

— Ами ако отпечатъците от пръстите му не съвпаднат със следите по лицето на Бренда?

— Белезите са твърде неясни. Лин, чувствам се като най-големия тъпанар в света.

Той избута в тъмнината камерите на двете мъртви момичета, които сега трябваше да обикалят моловете, да си купуват обеци и дрехи, и да обсъждат приятелите си. След това се обърна към жена си:

— Дай ми една кърпа. Видях, че до мивката има няколко. Дори ми се сториха чисти, което си е цяло чудо и тази кочина.

— Какво смяташ…

— Просто ми дай една кърпа. Всъщност, две. Първо ги намокри.

— Имаме ли време да…

— Ще се намери време.

Линда гледаше безмълвно как съпругът й бърше внимателно бедрата и задника на Бренда Пъркинс. Когато свърши, той хвърли мръсните кърпи в ъгъла, като си мислеше, че ако братята Бауи бяха тук, щеше да ги набута в устите им.

Той целуна студеното чело на Бренда и избута камерата назад. Канеше се да прибере и Когинс, когато нещо го накара да замръзне на място. Лицето на преподобния не беше почистено много хубаво; все още имаше кръв по ушите, носа и веждите му.

— Линда, намокри още една кърпа.

— Скъпи, вече изминаха почти десет минути. Разтапям се от обич към теб, когато те гледам как се грижиш за мъртвите, но трябва и за живите…

— Може и да открием нещо тук. Той не е убит по същия начин. Личи си дори без… намокри една кърпа.

Тя се отказа да спори, намокри още една кърпа, изстиска я и му я подаде. Той почисти останалата по лицето на мъртвеца кръв, като работеше старателно, но не проявяваше същата почит, която беше проявил към Бренда.

Линда не беше голям фен на Лестър Когинс (по едно от ежеседмичните си предавания по радиото той беше заявил, че децата, които отидат да видят Майли Сайръс, вероятно ще попаднат в ада), но от това, което виждаше, й ставаше много мъчно.

— Боже, той прилича на плашило, което група деца са замеряли с камъни.

— Нали ти казах. Той е пребит по друг начин. Тези наранявания не са от юмруци или ритници.

Линда посочи с пръст и попита:

— Какво е това на слепоочието му?

Ръсти не отговори. Взираше се смаяно в трупа. Започваше да разбира.

— Какво, Ерик? Прилича на… не знам… шевове.

— Точно така. — Маската му се размърда, защото той се усмихваше. Не от щастие, а от задоволство. Мрачно задоволство. — На челото му също, виждаш ли? И челюстта му. Това нещо е счупило челюстта му.

— Кое оръжие оставя такива следи?

— Бейзболна топка[1] — каза Ръсти и затвори чекмеджето. — Не обикновена, а позлатена? Да. При силен удар може да се получи това, със сигурност ще се получи това.

Ръсти сведе челото си към нейното и маските им се допряха. Погледна я в очите.

— Джим Рени има такава топка. Когато отидох да говоря с него за липсващия пропан, тя беше на бюрото му. За другите нямам представа, но вече знам къде е умрял Лестър Когинс. И кой го е убил.

Бележки

[1] В изданието на „Плеяда“ — бухалка. Разликата идва от там, че по книгата са работили трима преводачи, и има дреболии, които не са обединени в едно цяло. В първия том градският съветник Джим Рени има на бюрото си позлатена топка за бейзбол, която във втория том се превърна в позлатена бухалка за бейзбол. Редактирано — filthy.