Стивън Кинг
Под купола (333)

11.

Печката в ъгъла на конферентната стая беше прашна и занемарена, но щеше да свърши работа. Големия Джим отвори димоотвода (ръждясалият му капак изскърца протяжно) и извади документите на Дюк Пъркинс от плика с кървавия отпечатък от стъпка. Прелисти ги и се намръщи, после ги хвърли в печката. Запази плика.

Картър разговаряше по телефона със Стюарт; обясняваше му какво иска за сина си Големия Джим и го подканяше незабавно да се захване за работа. Големия Джим си помисли: „Добро момче. Може да стигне далеч. Стига да не ухапе ръката, която му дава хляб. Тези, които хапят, си получават заслуженото. Андрея Гринъл се убеди в това тази вечер.“

На шкафа до печката имаше кибрит. Той драсна една клечка и запали документите. Остави вратичката на печката отворена, за да може да вижда как горят. Беше много доволен.

Картър се приближи.

— Стюарт Бауи е на телефона. Да му кажа ли, че ще се свържеш с него по-късно?

— Дай ми го. — Големия Джим протегна ръка към телефонната слушалка.

Картър посочи плика.

— Това няма ли да го изгориш.

— Не. Смятам да го натъпча с празни листове.

На Картър му трябваха няколко секунди, за да разбере.

— Била е прекалила с лекарствата и е имала халюцинации, така ли?

— Бедната жена — рече с усмивка Големия Джим. — Отиди в противорадиационното укритие, синко. Там. — Посочи една от вратите — съвсем обикновена врата, ако се изключеше фактът, че на нея имаше стара метална табелка, на която бяха изобразени черни триъгълничета на жълт фон. — Има две стаи. В края на втората има малък генератор.

— Добре…

— Пред генератора има люк. Замаскиран е, но като се загледаш, ще го видиш. Вдигни го и погледни вътре. Трябва да има десетина кутии с пропан. Поне предишния път, когато погледнах, бяха толкова. Провери колко са сега.

Големия Джим изчака да види дали Картър ще попита защо, но той си замълча. Картър му обърна гръб, канейки се да тръгне към вратата. Тогава Големия Джим каза:

— Предпазна мярка, синко. Ключът към успеха е в дребните подробности. И в това Господ да е на твоя страна, разбира се.

Когато полицаят се отдалечи, Големия Джим натисна бутона „холд“. „Лошо ти се пише, ако не си ме изчакал, Стюарт.“

Стюарт обаче беше изчакал.

— Моите съболезнования, Джим — каза той. Веднага реагира, браво, червена точка. — Ние ще се погрижим за всичко. Предлагам ти модела „Вечен покой“, дъбов е и ще издържи хиляда години.

„Карай нататък“ — помисли си Рени.

— Ще дадем всичко от себе си. Ще изглежда така, сякаш всеки момент ще се събуди и ще се усмихне.

— Благодаря ти, приятелю — каза Големия Джим и си помисли: „Дано да не ме будалкаш.“

— Нещо за утрешната акция? — попита Стюарт.

— Канех се да ти се обадя, за да поговорим по този въпрос. Чудиш се дали не е отменена, нали?

— Ами… като се има предвид какво се случи…

— Нищо не се случи — каза Големия Джим. — За което трябва да благодарим на Господ. Ще кажеш ли „амин“, Стюарт?

— Амин! — каза послушно той.

— Просто безпорядък, причинен от една ненормална жена, въоръжена с пистолет. Тя няма вина, така че в момента вечеря с Исус и всички светци.

— Но, Джим…

— Не ме прекъсвай, когато говоря, Стюарт. Проблемът е в лекарствата. Проклетите лекарства размътиха мозъка й. Хората ще разберат това, когато се поуспокоят. Гражданите на Честърс Мил са надарени с кураж и храброст. Вярвам, че ще се преборят с трудностите. А и в момента те не мислят за нищо друго освен за свиждането. Операцията ще започне по обяд. Ти, Фърн, Роджър, Мелвин Сиърлс. Фред Дентън ще ви ръководи. Може да вземе още четири-пет човека, ако иска.

— Той! Не смяташ ли, че има по-добър вариант?

— Фред ще свърши работа.

— Какво ще кажеш за Тибодо? Момчето, което все се мотае покрай теб…

— Стюарт Бауи, имам чувството, че всеки път, когато си отвориш устата, куражът ти започва да изтича от нея. Трябва да се научиш да мълчиш и да слушаш. Става въпрос за един кльощав наркоман и за един аптекар, който не може да изплаши дори гъска. Така ли е?

— Така е.

— Използвайте общинските камиони. След като разговорът ни приключи, намери Фред — той сигурно се мотае някъде наоколо — и му обясни как стоят нещата. И да се бронирате, ей, за всеки случай. В задната стаичка в участъка има бронежилетки, можете да ги използвате. След това отивате там и залавяте онези двамата. Пропанът ни трябва.

— Ами лабораторията? Дали не трябва да я изгор…

— Да не си полудял! — Картър, който току-що се бе върнал, го погледна изненадано. При всичките тези химикали, складирани там! Вестникът на онази кучка Шамуей е едно, а складът — съвсем друго. Да внимаваш, драги, че вече започвам да си мисля, че си тъп колкото Роджър Килиан.

— Добре. — Стюарт явно се беше ядосал, но Големия Джим продължаваше да смята, че той ще изпълни заръките. Не можеше да му отдели повече време — Рандолф щеше да се появи всеки момент.

„Парадът на глупците никога не свършва“ — помисли си той.

— А сега кажи „хвала на Господ“ — настоя Големия Джим. Представи си как яхва Стюарт и натиска лицето му в прахта. Развесели се.

— Хвала на Господ — промърмори Стюарт Бауи.

— Амин, братко — каза Големия Джим и затвори.