Стивън Кинг
Под купола (230)

13.

Радиостанцията на Питър Рандолф изпращя три пъти. Спешно. Ужасен от това, което можеше да чуе, той натисна бутона и каза:

— Началник Рандолф, казвай.

Обаждаше се Фреди Дентън, който командваше нощната смяна и затова сега на практика беше заместник на Рандолф.

— Току-що ми се обадиха от болницата, Пит. Двойно убийство…

— Какво? — изкрещя Рандолф. Един от новите полицаи — Майки Уордлоу — се опули в него като монголски селянин, който за първи път вижда панаир.

Дентън продължи, говореше спокойно, а може би дори самодоволно. Беше на път да си навлече гнева на началника на полицията.

— … и самоубийство. Убийствата е извършило момичето, което твърдеше, че е било изнасилено. Загинали са наши хора, шефе. Ру и Делесепс.

— Ти… се… будалкаш!

— Изпратих там Руп и Мел Сиърлс — каза Фреди.

Хубавото е, че всичко е приключило и че няма да се наложи да я прибираме в кафеза при Бар…

— Ти трябваше да отидеш там, Фред. Ти си старши полицай.

— А кой щеше да остане тук?

Рандолф не можа да му отговори — оправданието бе или твърде умно, или твърде тъпо. Реши, че трябва да завлече задника си до „Катрин Ръсел“.

„Не искам повече тази работа. Не. Въобще не я искам.“

Но вече беше твърде късно. А и щеше да се справи с помощта на Големия Джим. Върху това трябваше да се концентрира — Големия Джим щеше да го избави.

Марти Арсено го потупа по рамото. Рандолф се обърна, като с мъка се въздържа да не го удари. Арсено не се усети, защото гледаше към отсрещния тротоар, където Джулия Шамуей разхождаше кучето си. Разхождаше кучето си и… какво?

Закачаше вестници по шибаните стълбове, ето какво.

— Тази кучка няма да се откаже — прошепна той.

— Искаш ли да отида при нея и да я накарам да спре? — попита Арсено.

Полицаят като че ли гореше от желание да изпълни тази задача и Рандолф за малко щеше да се върже. Размисли и поклати глава.

— Тя просто ще започне да ти опява за гражданските права. Сякаш не разбира, че всяването на паника не е в интерес на града. — Пак поклати глава. — Вероятно не разбира. Тя е невероятно… — Опита се да намери точната дума и след известно време успя. — Невероятно самомнителна.

— Ще я спра, шефе, ще успея. Какво ще направи, ще се обади на адвоката си ли?

— Остави я да се забавлява. Така ще стои далече от нас. Аз ще трябва да отида в болницата. Дентън каза, че онова момиче Буши е убило Франк Делесепс и Джорджия Ру, а после се е самоубило.

— Боже — прошепна Марти и пребледня. — И в това ли е замесен Барбара, как мислиш?

Рандолф се канеше да отговори „не“, но размисли. После се сети за обвиненията в изнасилване, които беше отправило момичето. При това положение самоубийството й изглеждаше логично, но слуховете, че полицаи от Мил биха могли да извършат подобно нещо, нямаше да се отразят добре на морала на служителите в управлението, а оттам и на целия град. Той беше разбрал това дори без да пита Големия Джим.

— Не знам, но е възможно — отговори.

Очите на Марти се насълзиха. Или от дима, или от мъка. А може би и от двете.

— Трябва да запознаеш Големия Джим с всичко това, Пит.

— Ще го направя. Междувременно… — кимна към Джулия — … дръж я под око, а когато се измори и си тръгне, свали онези лайнени вестници и ги хвърли, където им е мястото. — Посочи кладата, в която се беше превърнала сградата на вестника. Боклуците на боклука.

Марти се изкикоти:

— Разбрах, шефе.

И точно това направи полицай Арсено. Но преди това няколко човека (не повече от десет) успяха да се снабдят с вестници, които през следващите два-три дена биваха четени и предавани от ръка на ръка, докато буквално не се разпаднаха.