Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

21.

Оказа се, че полковник Кокс доста се е променил от последния път, когато Джулия го беше видяла. Лицето му изглеждаше доста гладко избръснато за девет и половина вечерта и косата му бе прилежно сресана, ала камуфлажните му панталони бяха измачкани, а поплиненото яке сякаш му бе станало с няколко номера по-голямо и създаваше впечатлението, че се е смалил. Мъжът стоеше пред петната, останали от нарисувания със спрей четириъгълник след неуспешния експеримент с киселината, и се взираше намръщено в наподобяващата полуизтрити скоби форма, като че ли възнамеряваше да премине през нея, стига да се концентрираше достатъчно силно.

„Затвори очи и тракни три пъти с токове — помисли си Джулия. — Защото няма друго такова място като Купола.“

Тя представи Роуз на Кокс и Кокс на Роуз. Докато ги запознаваше, се поогледа наоколо и онова, което видя, никак не й хареса. Прожекторите си бяха все още по местата и озаряваха небето, сякаш подредени за лъскава холивудска премиера, и захранващият ги генератор тихо бръмчеше, ала от камионите нямаше и следа. Същото се отнасяше и за голямата зелена палатка, която бе издигната на четирийсет-петдесет метра надолу по пътя. Участъкът смачкана трева ясно показваше мястото, където се е намирала. До Кокс стояха двама други униформени войници, но те нямаха онзи „изтупан“ вид, който Джулия асоциираше с адютантите или военните аташета. Постовите явно не бяха отзовани, ала за сметка на това бяха изтеглени назад, създавайки значителна дистанция между себе си и евентуалните досадници, които биха могли да се приближат откъм страната на Честърс Мил и да ги засипят с глупавите си въпроси.

„Първо питай, после обяснявай“ — каза си Джулия и в същия миг Кокс се обърна към нея:

— Слушам ви, госпожице Шамуей.

— Първо ми отговорете на един въпрос.

Той завъртя театрално очи, при което й се прииска да го зашлеви (нервите й все още бяха обтегнати заради онзи камион), ала в крайна сметка полковникът й даде знак да продължи.

— Изоставени ли сме вече?

— Категорично не — гласеше светкавичният отговор, ала на Джулия й се стори, че Кокс извърна леко поглед, сякаш не смееше да срещне очите й. Навярно това бе по-лош знак от странно опустялата поляна, която се откриваше от другата страна на Купола — като след цирк, който се бе преместил в друг град.

— Прочетете това — каза тя и долепи заглавната страница на вестника си до невидимата повърхност на Купола. Все едно залепяше обява за разпродажба на витрината на универсален магазин. Пръстите й потрепериха леко, както при допира до метален предмет в студена, суха зимна утрин, ала само след миг нетипичното усещане отмина.

Кокс изчете целия вестник, като й казваше кога да отгръща страницата. Това им отне десет минути. Когато бе готов, Джулия подхвърли:

— Както навярно сте забелязали, рекламното каре никакво го няма, но пък се лаская, че качеството на материалите се покачи. Явно колкото по-шибани неща се случват напоследък, толкова по-добре пиша.

— Госпожице Шамуей…

— О, по-добре ме наричайте Джулия! Все пак сме стари познати…

— Добре. Значи вие сте Джулия, а аз — Джей Си.

— Ще се постарая да не ви бъркам с рапъра Джей Зи.

— Значи смятате, че този Рени е решил да става диктатор? Нещо като местен Мануел Нориега?

— По-скоро ме притеснява да не би да се превърне в Пол Пот.

— Смятате ли, че е възможно?

— Преди два дни бих се изсмяла на тази идея — все пак в свободното си от заседания време този човек беше търговец на стари коли… Но преди два дни нямахме бунт пред супермаркета. Нито пък знаехме за тези убийства.

— Не е Барби — поклати глава Роуз. — Никога не би го направил.

Полковникът подмина думите й без коментар, но не защото бе решил да не й обръща внимание, а защото самата идея, че Барби е убиец, бе абсурдна и нелепа. Това го направи една идея по-симпатичен в нейните очи.

— Смятате ли, че Рени е извършил тези убийства, Джулия?

— Мислих над това. Всичко, което направи от появата на Купола насам — от забраняването на продажбите на алкохол до назначаването на пълен кретен за шериф на полицията, — бяха политически ходове, насочени към засилване на собствената му власт.

— Да не намеквате, че убийствата не се вписват в репертоара му?

— Не бих казала. Когато жена му почина, плъзнаха слухове, че може би й е помогнал да се пресели в отвъдното. Не твърдя, че е било така, но появата на подобни слухове е показателна за това как другите възприемат въпросния човек.

Кокс изсумтя утвърдително.

— Колкото и да се мъча обаче, не мога да проумея какво политическо значение биха имали убийствата и изнасилванията на две момичета.

— Барби никога не би го направил — повтори Роуз.

— Както и смъртта на Когинс — продължи Джулия. — Макар че църквата му — и особено радиото — получаваха подозрително високи дарения. Докато убийството на Бренда Пъркинс… да, там може да има политически мотив.

— Не можете да изпратите морските пехотинци да го спрат, нали? — попита Роуз. — Всичко, на което сте способни, е да седите тук и да наблюдавате. Като деца, скупчени около аквариум, които гледат как най-голямата риба първо изяжда всичката храна, а после започва да поглъща и по-дребните рибки.

— Мога да блокирам работата на мобилните телефони — замисли се полковникът. — Както и да прекъсна достъпа ви до интернет. Повече — не.

— Полицията разполага с радиостанции — отбеляза Джулия. — Така че Рени няма да изгуби връзката с хората си. А на градското събрание в четвъртък вечерта, когато хората започнат да се оплакват от прекъснатите връзки с външния свят, ще обвини вас за случилото се.

— Планирали сме пресконференция за петък. Мога да я отменя.

Джулия потръпна при тази идея.

— Да не сте посмели. Така няма да му се налага да се оправдава пред външния свят.

— Освен това — изтъкна Роуз, — ако изключите телефоните и спрете достъпа до интернет, никой няма да може да ви каже как се развиват нещата и какъв е следващият му ход.

Кокс се умълча, загледан в земята. После вдигна глава.

— Какво стана с онзи предполагаем генератор, захранващ Купола? Някакъв напредък?

Джулия се зачуди дали да каже на Кокс, че са изпратили група ученици да го търсят. В крайна сметка обаче дилемата й отпадна, защото в същия миг се задейства градската противопожарна сирена.