Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
14.
Андрея се оказа права, че Ал Тимънс ще отвори вратите в шест. По това време главната улица, която беше почти пуста през деня, се изпълваше с граждани, отиващи в общината. Повечето слизаха по Таун Комън Хил на малки групички. Откъм Ийстчестър и Нортчестър започваха да прииждат претъпкани коли. Тази вечер като че ли никой не искаше да остава сам.
Тя беше дошла рано, в залата все още имаше доста свободни места. Седна на третия ред, до пътеката. Точно пред нея, на втория ред, бяха Каролин Стърджис и Ейдън и Алис Епълтън. Децата бяха ококорили очи от любопитство. Малкото момченце стискаше бисквитка.
Линда Евърет също беше дошла рано. Андрея беше научила от Джулия, че съпругът и Ръсти е арестуван по някакво измислено обвинение, и предполагаше, че сега тя се чувства ужасно. Бившата полицайка обаче криеше мъката си доста успешно — беше си сложила тежък грим и носеше красива рокля с големи джобове. Имайки предвид собственото си неразположение (устата й беше пресъхнала, болеше я главата, а стомахът я свиваше), Андрея изпита уважение към куража й.
— Ела седни при мен, Линда — каза и потупа с длан съседната седалка. — Как е Ръсти?
— Не зная — отговори Линда, после мина покрай Андрея и седна. Чу се изтракване, явно в единия от странните й джобове имаше нещо. — Не ми разрешават да го видя.
— Всичко ще се оправи — каза Андрея.
— Да — отвърна мрачно Линда. — Ще се оправи. — Тя се наведе. — Здравейте деца, как се казвате?
— Това е Ейдън, а това е… — започна Каро.
— Аз съм Алис. — Момиченцето вдигна ръката си като малка принцеса. Ейдън и мен… аз и Ейдън… сме купсирчета. Това означава куполни сирачета. Търстън го измисли. Той може да прави фокуси. Като например да вади монети от ухото си.
— Е, май сте имали късмет. — Линда се усмихна, въпреки че изобщо не й беше до усмивки. Никога преди не се бе чувствала толкова нервна. Всъщност „нервна“ беше твърде слаба дума. Тя беше изплашена до смърт.