Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

Смазан

1.

Роуз смяташе да отвори „Дивата роза“ в пет часа следобед и да предложи на клиентите лека вечеря. Докато приготвяше картофената салата, хвърляйки по едно око към телевизора над бара, някой почука на вратата. Отвън стояха Джаки Уетингтън, Ърни Калвърт и Джулия Шамуей. Тя прекоси празния салон, бършейки ръцете си в престилката, и отключи вратата. Коргито Хорас, което пристъпваше от крак на крак зад Джулия, беше наострило уши и се плезеше смешно. Роуз се увери, че табелката „Затворено“ си е на мястото, след това заключи вратата зад посетителите си.

— Благодаря — каза Джаки.

— Няма защо — отговори Роуз. — Аз и без това исках да се видим.

— Дойдохме да погледаме телевизия — обясни Джаки. — Бях у Ърни, а по пътя за насам срещнахме Джулия. Тя седеше на тротоара и съзерцаваше с празен поглед останките от къщата си.

— Нищо не съм съзерцавала — отговори Джулия. — Двамата с Хорас мислехме как да издадем вестник след градската среща. Малък ще е, вероятно само две страници, но ще го има. Твърдо съм решила.

Роуз се загледа в телевизора. Пред камерата стоеше млада жена, която обясняваше нещо. Най-отдолу на екрана пишеше: „По-рано днес“. Изведнъж се чу силен гръм и на небето се появи огнено кълбо. Репортерката подскочи, изпищя и се обърна назад. Операторът веднага даде в близък план падащите отломки.

— Само повтарят тези кадри — каза Роуз. — Ако не сте ги гледали, гледайте ги. Джаки, видях Барби към обяд. Отидох да му занеса храна и те ме пуснаха при него. Мелвин Сиърлс ме следеше зорко.

— Извадила си късмет — каза Джаки.

— Как е той? — попита Джулия. — Добре ли е?

— Понатупали са го, но не е пострадал сериозно. Той каза… май ще трябва да поговорим насаме, Джаки.

— Каквото и да е, можеш да го кажеш пред Ърни и Джулия.

Роуз се поколеба, но само за момент. Ако не вярваше на Ърни Калвърт и Джулия Шамуей, тогава на кого изобщо можеше да се довери.

— Каза, че трябва да си поговорим. Да се сдобрим, сякаш сме се карали. Каза и че те смята за свястна.

Джаки се обърна към Ърни и Джулия. На Роуз й се стори, че въпросът е получил своя отговор.

— Щом Барби казва така, значи е така — рече Джаки, а Ърни закима усърдно с глава. — Скъпа, тази вечер планираме да проведем една среща. В къщата на Пайпър. Това е нещо като тайна.

— Не е нещо като тайна, а си е направо тайна — намеси се Джулия. — А като се има предвид какво става в нашия град, по-добре е тайната да не бъде разкривана.

— Ако става въпрос за това, което си мисля, подкрепям ви изцяло. — След това Роуз тихичко добави: — Но Ансън не. Той носи синя кърпа на ръката си.

Точно тогава на екрана се появи надпис: „Си Ен Ен Извънредни новини“ и зазвуча дразнещата мелодия (взета сякаш от някой нискобюджетен филм на ужасите), която винаги предшестваше репортажите, свързани с Купола. Роуз предположи, че на екрана ще „цъфне“ Андерсън Купър или нейният любим Улфи (щабквартирата им сега беше в Касъл Рок), но сбърка. Появи се Барбара Стар — кореспондентката от Пентагона. Тя стоеше до армейския палатков лагер в Харлоу.

— Дон, Кира… полковник Джеймс О. Кокс — човекът от Пентагона, който се занимава с мистериозния Купол, появил се миналата събота — ще говори пред медиите за втори път, едва за втори път от началото на кризата. Темата беше обявена преди малко и аз съм сигурна, че тя ще заинтересува десетките хиляди американци, чиито близки и роднини са блокирани в Честърс Мил. Беше ни казано… — Тя се заслуша в слушалките си и обяви: — Полковник Кокс.

Четиримата насядаха край бара и се загледаха в телевизора. Камерата вече показваше вътрешността на някаква голяма палатка. Четирийсетина репортери се бяха настанили на сгъваеми столове, а други техни колеги стояха прави отзад. Чуваше се оживен разговор. В единия край на палатката беше издигната импровизирана сцена. На нея имаше отрупана с микрофони маса, от двете страни на която бяха опънати американски знамена. Отзад беше поставен бял екран.

— Доста професионално, като се има предвид, че е направено набързо — подметна Ърни.

— О, мисля, че всичко е старателно подготвено — отвърна Джаки. Тя си припомни разговора с Кокс. Полковникът беше казал: „Вдигаме нивото, за да отровим живота на Рени.“

Платнището, което покриваше входа, се повдигна и нисък мускулест човек с посивяла коса изприпка до импровизираната сцена. Никой не си беше направил труда да сложи стълба или поне щайга, която да изпълнява ролята на стълба, но човекът не срещна никакви проблеми, скочи пъргаво горе, без дори да забавя крачка. Беше облечен в бойна униформа с цвят каки, по която не се виждаха медали. Върху ризата му имаше етикетче: „полк. Д. Кокс“. В ръцете му нямаше листове. Репортерите веднага замлъкнаха и Кокс им се усмихна.

— Този човек непрекъснато трябва да дава пресконференции — каза Джулия. — Добре изглежда.

— Тихо, Джулия — смъмри я Роуз.

— Дами и господа, благодаря ви, че дойдохте тук — започна Кокс. — Ще бъда кратък, а когато приключа, ще отговоря на няколко въпроса. Ситуацията с Честърс Мил и силовото поле, което всички ние наричаме Купола, е следната: градът все още е отрязан от външния свят, не знаем какво е довело до това положение и засега не успяваме да пробием преградата. Ако успеем, веднага ще бъдете информирани. Най-добрите учени в Америка, всъщност най-добрите в света, се занимават с проблема. Разглеждаме различни възможности. Не ме питайте за тях, защото няма да получите отговор, поне засега.

Репортерите започнаха да мърморят недоволно. Кокс не се трогна. В долната част на екрана се появи нов надпис: „Военните отказват да коментират“. Когато мърморенето утихна, Кокс продължи:

— Както знаете, ние отцепихме района около Купола — първоначално пояс, широк два километра, който в неделя бе разширен до четири, а във вторник — до осем. За това има много причини, най-важната от които е, че Купола е опасен за хора с електронни импланти, като пейсмейкъри например. Втората основна причина е, че полето, генериращо Купола, би могло да оказва вредни ефекти, които се проявяват в по-късен период.

— За радиация ли говорите, полковник? — провикна се някой.

Кокс изгледа смразяващо репортера (за радост на Роуз не беше Улфи, а онова оплешивяващо плямпало от „Фокс Нюз“), а когато прецени, че той си е взел поука, продължи да говори:

— Вярваме, че вредни ефекти няма, поне в краткосрочен план, затова решихме в петък двайсет и седми октомври, тоест вдругиден, да организираме свиждане до Купола.

Заваляха въпроси. След като аудиторията притихна, полковникът извади от близкия шкаф дистанционно и започна да натиска копчетата му. На белия екран се появи изображение с висока резолюция (Джулия веднага разбра, че това нещо не е свалено от Гугъл). На него се виждаха Мил и намиращите се южно от него Мотън и Касъл Рок. Кокс остави дистанционното настрани и извади лазерна показалка.

В долната част на екрана вече пишеше: „В петък оргънизират свиждане край Купола“. Джулия се усмихна. Тези от Си Ен Ен така се бяха шашнали, че бяха забравили да пуснат проверка за правопис.

— Смятаме, че можем да приемем и настаним хиляда и двеста посетители — каза бодро Кокс. — Ще бъдат допускани само близки роднини, поне този път… всички ние се молим да няма следващ път. Сборните пунктове ще бъдат тук — в панаирния център на Касъл Рок и тук — до магистралата за Оксфорд. — Той посочи местоположението им. — На всеки от двата пункта ще чакат дванайсет автобуса. Те ще бъдат осигурени от ръководствата на училищата в района, които са отменили занятията в този ден, за да ни помогнат. Благодаря им много за помощта. Двайсет и петият автобус ще превози представителите на медиите, които трябва да чакат пред „Шайнърс Бейт“ и „Такъл“ в Мотън. — Той добави сухо: — Сигурен съм, че повечето от вас знаят къде е „Шайнърс“, там е един от най-големите магазини за алкохол. Предвиден е също така и един, повтарям един, камион за видеотехника. Ще се наложи да работите съвместно, дами и господа; медията, която ще отрази събитието, ще бъде избрана на лотариен принцип.

Журналистите започнаха да роптаят, но бързо се укротиха.

— Автобусът за журналисти е с четирийсет и осем места, а тук очевидно има стотици представители на медиите от цял свят…

— Хиляди! — провикна се един сивокос мъж и в палатката избухна бурен смях.

— Да, да, все пак е хубаво да има забавления — каза горчиво Ърни Калвърт.

Кокс се подсмихна.

— Приемам корекцията, господин Грегъри. Местата ще бъдат разпределени съобразно броя на новинарските компании, които ще трябва да излъчат своите представители.

— Си Ен Ен трябва да пратят Улфи, само това мога да кажа — обяви Роуз.

Репортерите разговаряха оживено.

— Мога ли да продължа? — попита Кокс. — Преди това бих искал да ви помоля да престанете да изпращате текстови съобщения.

— Охо — каза Джаки. — Харесвам властните мъже.

— Предполагам разбирате, че светът не се върти около вас. Щяхте ли да се държите така, ако беше станало земетресение и под развалините имаше затрупани хора?

Настана мълчание. Репортерите мълчаха като четвъртокласници, чийто преподавател е избухнал заради непристойното им поведение. „Наистина е властен“ — помисли си Джулия и за момент много й се прииска той да се озове под Купола и да поеме нещата в свои ръце. Искаше, но беше невъзможно. Това да не беше концерт по желание.

— Вашата работа, дами и господа, се състои в две неща: да разпространите информация за свиждането и да направите така, че то да мине гладко.

Онези от Си Ен Ен смениха надписа. На екрана вече пишеше: „Медиите ще помагат в деня за свиждъне“.

— Не бихме желали към Западен Мейн да се отправят тълпи хора. В района вече има поне десет хиляди роднини на онези, които са блокирани под Купола. Хотелите, мотелите и къмпингите са претъпкани до пръсване. Роднините, които се намират в други части на страната, трябва да осъзнаят, че е безсмислено да бият път дотук. Трябва да разберат, че ще бъдат връщани на контролно-пропускателните пунктове тук, тук, тук и тук. — Той посочи Луистън, Обърн, Норт Уиндам и Конуей.

— Роднините, които в момента са в района, трябва да се регистрират в един от двата пункта — панаирния център и магистралата за Оксфорд. Не тръгвайте веднага натам, безсмислено е. Това няма да прилича на масова разпродажба в супермаркет, така че е без значение дали ще дойдете пръв или последен. Посетителите ще бъдат избрани чрез лотария. Кандидатите трябва да представят две снимки. Ще се опитаме да дадем предимство на онези, които имат двама или повече роднини в Мил, но не гарантираме нищо. И едно предупреждение: ако опитате да се качите на някой от автобусите без разрешително или с фалшиво разрешително, с други думи, ако създавате пречки на операцията, отивате в затвора. Не се шегувам.

— Качването в автобусите ще започне в осем сутринта. Ако то протече нормално, ще можете да прекарате най-малко четири часа с любимите си хора. Възникнат ли проблеми, времето за свиждане намалява. Автобусите ще напуснат границата с Купола в пет следобед.

— Къде точно ще се проведе свиждането? — провикна се една жена.

— Тъкмо се канех да ви кажа, Андрея. — Кокс взе дистанционното и показа от близък план шосе 119. Джаки познаваше добре района, там някъде едва не си беше разбила носа в Купола. Тя виждаше къщата на Динсмор, стопанските постройки и мандрата.

— Откъм страната на Мотън има битпазар. — Той посочи мястото. — Автобусите ще паркират тук. Посетителите ще слязат от тях и ще отидат пеша до Купола. От двете страни има предостатъчно място за хората. Извозили сме разбитата техника.

— Ще позволите ли на посетителите да отидат съвсем близо до Купола? — попита един репортер.

Кокс погледна камерата, сякаш искаше да се обърне директно към потенциалните посетители. Роуз се опита да си представи какви са надеждите и страховете на всички онези хора, които сега гледаха телевизия в хотелските стаи и баровете. Самата тя таеше в сърцето си много надежди и страхове.

— Посетителите ще могат да се приближат на два метра от Купола — обясни полковникът. — Предполагаме, че тази дистанция е безопасна, повтарям, предполагаме. Тук не става въпрос за увеселителен парк, на който са направени стотици тестове за сигурност. Хората с електронни импланти не трябва да се приближават. Отговорността си е тяхна, не можем да проверим гърдите на всички. Освен това посетителите трябва да оставят в автобусите всички електронни устройства, които носят със себе си — айподи, мобилни телефони, компютри и др. Репортерите, използващи микрофони и камери, ще бъдат държани на разстояние. Пространството до Купола е за посетителите, трябва да ги оставите да поговорят на спокойствие с близките си. Нещата ще се получат, ако ни помогнете. Помогнете ни да го направим, нали така казваха в „Стар Трек“. — Той свали лазерната показалка. — Сега ще отговоря на няколко въпроса. Само на няколко. Господин Блитцър.

Лицето на Роуз засия. Тя вдигна наздравица с чашата с кафе.

— Изглеждаш добре, Улфи! Позволявам ти да ядеш бисквити в леглото ми. Винаги, когато искаш.

— Полковник Кокс, ще организирате ли пресконференция с властите в града? Разбрахме, че Джеймс Рени — вторият градски съветник, е поел управлението. Какво ще кажете по този въпрос?

— Опитваме се да организираме пресконференция с господин Рени и с други представители на местната власт. Тя ще започне по обяд, ако всичко върви по план.

Репортерите приеха това изявление с аплодисменти. От всичко на света те обичаха най-много пресконференциите, само креватните забежки на известните политици можеха да се сравняват с тях.

Кокс каза:

— Пресконференцията ще се проведе на пътя, местните представители ще са от едната страна, а вие, дами и господа — от другата.

Репортерите започнаха да говорят развълнувано. Харесваше им, че ще имат възможност да видят управата на града.

Кокс посочи един мъж.

— Господин Холт.

Лестър Холт от Ен Би Си скочи на крака.

— Сигурен ли сте, че господин Рени ще присъства? Питам, защото излезе информация, че той е извършвал финансови нарушения и че щатският прокурор е разследвал делата му.

— Тази информация ми е известна — отговори Кокс. — В момента не мога да я коментирам, но господин Рени вероятно ще пожелае да каже нещо по въпроса. — Той замълча и се подсмихна. — Надявам се, че ще пожелае.

— Рита Брейвър, полковник Кокс, Си Би Ес. Вярно ли е, че Дейл Барбара — човекът, който искахте да управлява града до приключването на кризата — е арестуван за убийство? Вярно ли е, че полицията в Честърс Мил го смята за сериен убиец?

Настана гробовно мълчание, журналистите чакаха отговора. Четиримата човека, които седяха на бара в „Дивата роза“, също чакаха отговора.

— Вярно е — отговори Кокс. Репортерите започнаха да шушукат. — Засега не знаем какви точно са обвиненията и дали има някакви доказателства. Разполагаме само със слуховете, с които несъмнено и вие, дами и господа, разполагате. Дейл Барбара е носител на държавни отличия. Досега никога не е бил арестуван. Познавам го много добре и затова си позволих да го препоръчам на президента на Съединените щати. Засега нямам причини да мисля, че съм сгрешил в преценката си.

— Рей Суарес, полковник, Пи Би Ес. Смятате ли, че лейтенант Барбара, сега вече полковник, е арестуван по политически причини? Дали Джеймс Рени не се опитва да му попречи да заеме поста, на който е назначен от президента?

Джулия разбра каква е целта на втората част от шоуто. Кокс искаше медиите да са „Гласът на Америка“, а те са хората зад Берлинската стена. Тя изпадна във възторг.

— Ако градският съветник Рени дойде в петък, господин Суарес, непременно му задайте този въпрос. — Кокс изглеждаше изключително спокоен. — Дами и господа, това е всичко от мен.

Той бързо слезе от сцената и се измъкна, преди репортерите да започнат да му задават още въпроси.

— Майчице — измърмори Ърни.

— Добре, добре — каза Джаки.

Роуз изключи телевизора. Изглеждаше възбудена, пълна с енергия.

— По кое време е тази среща? Хареса ми всичко, което каза полковник Кокс, но пък сега на Барби може съвсем да му се стъжни животът.