Стивън Кинг
Под купола (115)

1.

Когато записаното филмче свърши, къщата на Мил Стрийт номер 19 потъна в мълчание. После Нори Калвърт избухна в плач. Бени Дрейк и Джо Макклачи се спогледаха учудено (очите им сякаш питаха: „А сега какво да правя?“), след което прегърнаха момичето през раменете и сплетоха свободните си ръце, сякаш взаимно се опитваха да си вдъхнат кураж.

— Това ли беше? — попита невярващо Клеър Макклачи. Майката на Джо все още не плачеше, ала малко й трябваше; очите й искряха от насъбралата се в тях влага. Продължаваше да държи снимката на съпруга си, понеже малко преди Джо и приятелите му да дойдат с дивидито, я бе свалила от стената. — Това ли беше всичко?

Никой не й отговори. Барби бе приседнал на подлакътника на креслото, където се бе разположила Джулия. „Скоро ще си имам големи неприятности“ — каза си той. Преди тази мисъл обаче в главата му бе изплувала друга — че целият град е изправен пред големи неприятности.

Госпожа Макклачи се изправи на крака. Снимката на съпруга й все още бе в ръцете й. Сам бе отишъл до битпазара, който се откриваше всяка събота (докато времето не захладнееше) на Оксфордската мотописта. Хобито му бе да реставрира мебели и там често откриваше ценни материали. Три дни по-късно той продължаваше да е в Оксфорд — бе отседнал в мотел „Писта“ заедно с няколко взвода репортери и телевизионни оператори. И понеже нямаше как да разговарят по телефона, двамата с Клеър поддържаха връзка по електронната поща. Поне досега.

— Какво ли е станало с компютъра ти, Джо? — попита майка му. — Дали се е взривил?

Момчето, което продължаваше да прегръща Нори през рамо и да държи ръката на Бени, поклати глава.

— Едва ли — отвърна. — Сигурно просто се е разтопил. — После се обърна към Барби: — Горещината сигурно е запалила близките дървета. Някой трябва да направи нещо по въпроса.

— Не мисля, че в града има пожарни коли — обади се Бени. — Освен една или две антики…

— Аз ще се заема с това — намеси се Джулия. Клеър Макклачи се надвеси над нея и гледката показваше откъде Джо бе наследил високия си ръст. — Барби, май щеше да е най-добре аз да свърша сама тази работа…

— Защо? — учуди се Клеър. Една от сълзите най-сетне се изтръгна от плена, в който я държаха очите й, и се търкулна по бузата й. — Джо каза, че правителството ви е възложило тази задача, господин Барбара… Самият президент!

— Имах известни разногласия с господин Рени и шериф Рандолф по отношение на живото предаване — обясни той. — И се разгорещихме малко. Съмнявам се, че отсега нататък ще се вслушат в някой от съветите ми. Мисля, че едва ли ще се вслушат и в твоето мнение, Джулия. Поне на този етап… Ако Рандолф поне наполовина си разбира от работата, ще изпрати няколко полицаи да вземат каквото има в пожарната и после да отидат в гората. Предполагам, че поне маркучи и ръчни помпи ще се намерят.

Джулия се замисли за момент.

— Хайде да излезем за малко навън, става ли? — обърна се тя към Барби.

Младият мъж погледна смутено към майката на Джо, ала вниманието на Клеър бе насочено другаде. В момента седеше до Нори и утешаваше момичето, което се бе притиснало към рамото й.

— Човече, правителството ми дължи един лаптоп — заяви Джо, докато Барби и Джулия вървяха към входната врата.

— Не съм забравил — отвърна младият мъж. — Благодаря ти, Джо. Справи се чудесно.

— Доста по-добре от загубената им ракета — измърмори Бени.

Барби и Джулия приседнаха на верандата на семейство Макклачи и се загледаха в откриващите се пред тях река Престил, Пийс Бридж и, естествено, градския съвет. Тогава с приглушен и в същото време преливащ от гняв глас жената изрече:

— Работата е там, че никак не си разбира от работата. Ама хич даже.

— Кой?

— Питър Рандолф. Познавам го още от детската градина. Тогава бе световен шампион по напикаване и учихме заедно до дванайсети клас, когато беше член на Спецотряда по дърпане на сутиени. Интелектуалното му ниво беше за три минус, обаче му пишеха четворки, понеже баща му беше член на училищния съвет. Нашият господин Рени се е обградил с тъпаци. Единственото изключение е Андрея Гринъл, но тя пък е наркоманка. Оксиконтин.

— Да, заради проблемите с гърба — кимна той. — Роуз ми каза.

Дърветата в парка бяха загубили достатъчно от листата си, ето защо голяма част от главната улица се виждаше без проблеми от мястото, където седяха. В момента тя изглеждаше призрачно пуста — повечето хора бяха още в „Дипърс“ и разгорещено обсъждаха онова, което току-що бяха видели на екрана, — но тротоарите й съвсем скоро щяха да се изпълнят с потресени, отказващи да приемат истината минувачи, забързани към домовете си. Мъже и жени, които не смееха дори да се запитат какво следва оттук нататък.

Джулия въздъхна и прокара пръсти през косата си.

— Джим Рени си мисли, че ако задържи властта само в своите ръце, впоследствие нещата ще се оправят. Най-малкото за него и приятелите му. Той е от най-гадните политици — себични, твърде егоцентрични, за да осъзнаят, че е време да слязат от сцената, и в същото време долни страхливци под самоуверената си фасада. Загрубее ли играта, въобще няма да се поколебае да изпрати този град по дяволите, стига да спаси себе си по този начин. Страхливият лидер е най-опасен за хората. Ти си този, който трябва да води парада.

— Оценявам доверието ти, но…

— Но това така и няма да се случи, без значение какво искат твоят полковник Кокс и президентът на Съединените щати. Няма да се случи дори и ако петдесет хиляди души направят демонстрация по Пето Авеню в Ню Йорк, носейки плакати с твоята физиономия. Докато този шибан Купол стои над главите ни, нищо подобно няма да стане.

— Знаеш ли, че колкото повече те опознавам, толкова по-малко републикански ми звучиш — отбеляза Барби.

Тя го удари по ръката с изненадващо здравия си юмрук.

— Това шега ли е?

— Не — кимна мъжът. — Никак даже. Време е за избори. И те моля ти да се кандидатираш за длъжността градски съветник.

Тя го изгледа със съжаление.

— Смяташ ли, че Джим Рени би допуснал избори, докато градът е под Купола? В кой свят живееш, приятелю?

— Не подценявай волята на гражданите, Джулия!

— А ти не подценявай Джеймс Рени. Той е на власт тук от памтивека и хората вече са свикнали с него. Освен това е много талантлив в намирането на изкупителни жертви. Един пришълец от другаде — или скитник — би бил идеалният му избор в този случай. Случайно да имаме такъв човек наблизо?

— Очаквах някаква идея от теб, а не политически анализ.

За момент на Барби му се стори, че тя отново ще го удари. Обаче Джулия си пое дълбоко дъх, издиша бавно и се усмихна.

— Правиш се на агънце, ама остри рогца имаш!

Сирената на градския съвет започна да изстрелва серия от пронизителни залпове в застиналия топъл въздух.

— Някой е сигнализирал за пожар — отбеляза Джулия. — Мисля, че знаем къде…

Те обърнаха глави на запад, където черните стълбове на издигащия се дим помрачаваха синевата. Барби очакваше огънят да се разгори от външната страна на Купола — откъм Таркърс Мил, — ала високата температура бе разпалила неголеми пожари и от страната на Честърс Мил.

— Искаш идея значи? Добре, ето ти една. Ще намеря Бренда — според мен или си е вкъщи, или в „Дипърс“ заедно с всички останали — и ще й предложа да оглави операцията по гасене на пожара.

— А ако откаже?

— Сигурна съм, че няма да откаже. Най-малкото, няма никакъв вятър — поне от вътрешната страна на Купола — така че пораженията ще са само върху тревата и храстите в района. Ще й кажа сама да си избере екип и тя ще избере най-точните хора. Същите, които и Хауи навярно би избрал.

— Предполагам, че новоназначените полицаи няма да са сред тях.

— Тя ще го реши, но се съмнявам да разчита на хора като Картър Тибодо, Мелвин Сиърлс или Фреди Дентън. Специално Фреди е ченге от пет години, обаче знам от Бренда, че Дюк е възнамерявал да го разкара от полицията. Всяка година Фреди става Дядо Коледа в началното училище и децата го обожават — голям смешник е. В същото време си е голям злобар.

— Това да не е обходна маневра, с която да се насочиш отново към Рени…

— Да.

— Внимавай. Този мръсник ще се опита да ти го върне.

— И аз мога да съм мръсница, когато се налага. Бренда също, ако си намери подкрепа.

— Давай тогава. И й кажи да се обърне към онзи тип Бърпи. Когато става дума за гасене на горски пожар, мисля, че той ще е по-полезен от разните му там помпи в градската пожарна. В магазина му има какво ли не.

Тя кимна.

— Много добра идея.

— Наистина ли не искаш да дойда с теб?

— Ти имаш друга задача. Брен даде ли ти ключа на Дюк за онзи склад?

— Тъй вярно.

— В такъв случай пожарът може да се окаже димната завеса, от която се нуждаеш, за да си свършиш необезпокоявано работата. Вземи този Гайгеров брояч. — Тя стана и се запъти към тойотата си, обаче ненадейно спря и се обърна. — Да откриеш генератора — стига наистина да има такъв, — ми се струва най-доброто, което може да се направи за града в момента. И вероятно единственото… И, моля те, Барби…

— На вашите услуги, мадам — усмихна се той.

Тя обаче бе абсолютно сериозна.

— Докато не чуеш Големия Джим Рени да политиканства и да държи гръмки речи, не го подценявай. Неслучайно е успял да се задържи толкова дълго на власт.

— Доколкото разбирам, е добър в демагогията и това да се прави на жертва.

— Точно така. Само дето този път жертвата може да се окажеш ти.

С тези думи тя се качи в приуса и подкара към Бренда и Ромео Бърпи.