Стивън Кинг
Под купола (190)

21.

Джулия взе на един дъх стъпалата пред полицейското управление. Лицето й все още бе подпухнало от съня, а разрошената й коса стърчеше. Щом я зърна, Пит се опита да влезе вътре заедно с нея, ала тя поклати глава.

— По-добре остани тук. Ще ти звънна, когато тръгна да вземам интервю.

— Обожавам позитивното ти мислене, но чакай да чуеш нещо интересно — каза й Пит. — Познай кой цъфна тук малко след Анди. — И Пит посочи към хамъра, спрян пред противопожарния кран. Линда Евърет и Джаки Уетингтън стояха до джипа, потънали в задълбочен разговор. И двете жени изглеждаха сериозно изплашени.

Джулия прекрачи прага на участъка и в първия момент се изненада колко горещо е вътре. Климатикът не работеше, явно за да се пести ток. Втората й изненада бе породена от много млади хора в управлението, сред които се виждаха и двама от синовете на Килиън (един Господ знаеше колко точно са на брой) — нямаше как човек да сбърка тези дълги носове и куршумовидни глави. Всички младежи бяха заети с попълването на разни формуляри.

— Какво се пише, ако нямаш „последна месторабота“? — обърна се един от тях към съседа си.

В този миг от долния етаж се разнесе сърцераздирателен вопъл. Анди Сандърс.

Джулия се насочи към приемната, където беше идвала толкова често през годините, че дори лично бе допринесла за фонда „Кафе и понички“ (бе подарила на участъка плетена кошница). Нито веднъж досега не я бяха спирали, ала ето че и това се случи, когато Марти Арсено й каза:

— Не можете да влезете, госпожице Шамуей. Заповед. — Говореше с извинителен, миролюбив тон, който едва ли бе използвал пред Пит Фрийман.

Точно тогава Големия Джим Рени и Анди Сандърс изкачиха стълбите, водещи към „Кафеза“, както полицаите от Честърс Мил наричаха ареста в сутерена. Председателят на градския съвет плачеше. Големия Джим го беше прегърнал през рамо и му говореше утешително. Плътно зад тях пристъпваше Питър Рандолф. Униформата на шерифа беше в безупречно състояние, ала лицето над нея сякаш принадлежеше на човек, който се е измъкнал на косъм от бомбена експлозия.

— Джим! Пит! — извика Джулия. — Искам да говоря с вас!

Големия Джим се обърна към нея и погледът, който й хвърли, сякаш казваше: „И грешниците в Ада искат глътка вода.“ После поведе Анди към кабинета на шерифа. Доколкото журналистката успя да чуе, му говореше нещо за молитви.

Джулия се опита да се шмугне покрай бюрото, ала Марти я сграбчи за ръката. На лицето му продължаваше да стои смутеното изражение.

— Когато ме помоли да не раздухвам онзи скандал с жена ти миналата година, аз се съгласих, Марти. Защото можеше да изгубиш работата си. Така че ако има и капчица благодарност в теб, ще ме пуснеш да вляза.

И Арсено я пусна.

— Опитах се да те спра, но ти не ме послуша — измърмори той. — Запомни го.

Джулия закрачи енергично през чакалнята.

— Само една минутка! — обърна се тя към Големия Джим. — Двамата с шериф Рандолф сте представители на институциите, така че ми дължите официално изявление.

Този път погледът на Рени беше едновременно изпълнен с гняв и презрение.

— Напротив. Не ти дължим нищо. Нямаш никаква работа тук.

— А той има ли? — посочи тя към Анди Сандърс. — Ако това, което чух за Дуди, е вярно, той е последният човек, когото трябва да пуснете долу.

— Кучият му син е убил скъпото ми момиченце! — изхлипа Анди.

Големия Джим насочи показалец към нея.

— Ще получиш изявлението, когато сме готови с него. Не и преди това.

— Искам да видя Барбара.

— Той е арестуван за четири убийства. Да не си мръднала?

— След като бащата на една от предполагаемите му жертви може да го види, защо и аз да не мога?

— Защото не си нито жертва, нито роднина на някоя от жертвите — озъби й се Рени.

— Той има ли вече адвокат?

— Разговорът ни приключи, жено…

— Не адвокат му трябва, а бесилка! ТОЙ УБИ СКЪПОТО МИ МОМИЧЕНЦЕ!

— Хайде, друже — успокои го Големия Джим. — Да се помолим заедно на Господа всеблаг.

— Какви доказателства имате? Признал ли се е за виновен? Ако не го е сторил, какво алиби е посочил? Съвпада ли то с времето на смъртта? Знаете ли изобщо кога са умрели жертвите? Ако телата току-що са били открити, как можете да го знаете? Как са били убити — застреляни, намушкани, или…

— Пит, разкарай тая дърдореща вещица оттук! — нареди Рени, без даже да се обърне. — Ако не иска да си тръгне сама, изхвърли я насила. И кажи на тоя, който е зад бюрото в приемната, че е уволнен.

Марти Арсено потръпна и изтри челото си с длан. Големия Джим въведе Анди в шерифския кабинет и затвори вратата след себе си.

— Повдигнато ли му е обвинение? — обърна се Джулия към Рандолф. — Не можете да му повдигнете обвинение без адвокат, нали го знаете? Не е законно.

Тогава, макар и да не изглеждаше опасен, а само объркан, Пит Рандолф й каза нещо, което буквално смрази сърцето й:

— Докато сме под Купола, Джулия, ние решаваме кое е законно и кое — не.

— Кога са били убити? Кажи ми поне това!

— Ами, както изглежда, двете момичета са били пър…

В същия миг вратата на шерифския кабинет рязко се отвори. Явно Големия Джим бе подслушвал от другата страна. Журналистката видя, че Анди седи на бюрото на Рандолф с притиснати към лицето длани.

— Веднага я разкарай оттук! — кресна Рени. — Не ме карай да повтарям!

— Нямате право да го държите в пълна изолация, както и да държите в неведение жителите на този град! — извика Джулия.

— И за двете неща си в голяма грешка! — отвърна й Големия Джим. — Случайно да си чувала някога израза: „Щом не си част от решението, значи си част от проблема?“ Е, в момента не допринасяш по никакъв начин за разрешаването на ситуацията. Само си вреш любопитния нос, където не ти е работата. И винаги си го правила. Така че те предупреждавам съвсем открито — ако не си тръгнеш веднага, ще бъдеш арестувана.

— Чудесно! Хайде, арестувайте ме! Натикайте ме в някоя килия долу! — И тя протегна напред ръце със събрани китки, сякаш ги предизвикваше да й сложат белезници.

За един кратък миг имаше чувството, че нервите на Рени няма да издържат и той ще я удари. Желанието да го стори бе изписано съвсем ясно на лицето му. Вместо това обаче той се обърна към Питър Рандолф:

— За последен път ти казвам да изведеш тази досадница оттук. Ако се съпротивлява, изхвърли я.

С тези думи Големия Джим затръшна вратата.

Без да смее да я погледне в очите и с алени като на току-що изпечена тухла страни, Рандолф я хвана за ръката. Джулия не се съпротивляваше и тръгна тихо и кротко с него. Докато минаваха покрай бюрото на входа на приемната, Марти Арсено изсумтя (по-скоро с недоволство, отколкото с гняв):

— Видя ли каква стана тя! Изгубих работата си и на мое място ще седне някой от тия новобранци, които не могат да различат лакътя от задника си!

— Спокойно, Мартс, не си я изгубил — успокои го шерифът. — Ще говоря с него и няма да имаш проблеми.

Секунди по-късно Джулия вече беше навън и примигваше на ярката слънчева светлина.

— Е… — подпита я Пит Фрийман. — Как мина?