Стивън Кинг
Под купола (297)

10.

В четири часа в четвъртък следобед, докато над северната част на Нова Англия валеше дъжд, а над Честърс Мил грееше слънце, което приличаше на замъглен прожектор и чиито лъчи проникваха през дупка в облаците с формата на чорап, Джини Томлинсън отиде да провери как е Младши. Попита го дали иска хапче против главоболие. Той каза „не“, после реши, че иска тиленол или адвил. Когато тя се върна, той прекоси стаята, за да си вземе лекарството. После Джини написа в картона му: „Все още куца, но не много.“

След четирийсет и пет минути Търстън Маршал надникна в стаята и видя, че Младши го няма. Помисли си, че е отишъл във фоайето, но там беше само Емили Уайтхаус — жената, която беше получила инфаркт. Емили вече се чувстваше много по-добре. Търстън я попита дали е виждала млад мъж с тъмноруса коса, който накуцва леко. Тя отговори, че не го е виждала. Търстън се върна в стаята на Младши и надникна в шкафа. Беше празен. Младият мъж, който вероятно имаше тумор в мозъка, се беше изписал сам от болницата.