Стивън Кинг
Под купола (118)

4.

Ракетите, които експлодираха в невидимата стена на Купола, не успяха да събудят Сами Буши; направиха го тежкото изтрополяване в съседната стая и последвалият плач на Литъл Уолтър.

Картър Тибодо и приятелите му бяха задигнали всичката й трева от хладилника, но не бяха претърсили караваната, ето защо кутията от обувки с нарисуваните отгоре й череп и кръстосани кости все още се намираше в килерчето. Под черепа Фил Буши бе написал с разкривени букви: „МОИ СИ РАБОТИ! ПИПНИ ГИ И СИ МЪРТВА!“

Вътре нямаше марихуана (Фил я наричаше „дрога за коктейлни партита“), а и тя не се интересуваше от пакетчето с кристалчета амфети. Бе повече от сигурна, че „извънредните сътрудници“ щяха да ги изпафкат с най-голям кеф, но според нея кристалчетата си бяха откачена работа за откачени хора. Кой нормален човек би искал да инхалира пушек, който мирише на натопени в ацетон кибритени клечки? В кутията обаче имаше и още едно пакетче, съдържащо десетина „дриймбоута“, и когато бандата на Картър си бе тръгнала, Сами глътна един, като го прокара с малко топла бира от шишето под леглото, където напоследък спеше сама. С изключение на моментите, когато взимаше Литъл Уолтър в прегръдките си… Или Дуди, разбира се.

За секунда се бе замислила дали да не изгълта всичките „дриймбоути“ и да прекрати веднъж завинаги ужасния си живот… и навярно щеше да го стори, ако не беше бебето. Кой щеше да се грижи за него, ако тя умре? Щеше да умре от глад в креватчето си, каза си тя и потръпна при страшната мисъл.

Не, нямаше да се самоубива, ала никога досега не се беше чувствала толкова смазана, обезсърчена и наранена. И мръсна. Макар че унижението не беше нещо ново за нея — било от страна на Фил (преди да изгуби интерес към секса, доста си падаше по „тройките“, в които участниците задължително бяха яко дрогирани), било от други хора, а нерядко и от самата себе си… Сами Буши така и не се научи да бъде своя най-добър приятел.

В биографията й имаше и доста авантюри за една нощ. Веднъж, когато бе в гимназията и баскетболният отбор на „Дивите котки“ бе спечелил купата, тя пусна на четирима от играчите — един след друг — на купона по случай победата. Петият, с когото щеше да преспи, припадна в ъгъла. Идеята за всичко това бе изцяло нейна. Също така бе продавала онова, което Картър, Мел и Франки Делесепс си бяха взели насила. Най-често на Фрийман Браун, собственика на „Браунис“, където пазаруваше най-често, понеже й даваше на вересия. Беше възрастен и не миришеше много приятно, ала си беше похотливец и това напълно я устройваше. Правеше така, че той да свърши бързо. Обикновено след шест тласъка на матрака в склада той се изпразваше и изгрухтяваше доволно. Това не я караше да се гордее със себе си, но пък бе успокояващо да знае, че може да пазарува на кредит, особено ако закъса към края на месеца, а Литъл Уолтър имаше нужда от памперси.

Освен това Брауни никога не я беше наранявал.

За разлика от случилото се снощи. Делесепс не беше толкова лош с нея, ала Картър нарочно й причини болка горе и я накара да кърви долу. После стана още по-зле — когато Мел Сиърлс свали панталоните си, тя зърна огромен инструмент. Бе виждала такива само по порнофилмите, които Фил обичаше да гледа, преди интересът му към метамфетамините да измести напълно интереса му към секса.

Сиърлс я язди здраво и въпреки че тя се опита да си спомни какво бяха правили с Дуди само преди два дни, това никак не й помогна. Остана суха като август без дъжд. До момента, в който протритото от Картър Тибодо не се превърна в кървяща рана. Тогава вече имаше лубрикация. Усещаше я как се събира на локвичка под нея, топла и лепкава. Лицето й също бе мокро от сълзите, които се стичаха по страните й. По време на безкрайната езда на Мел Сиърлс даже й мина през ума, че нищо чудно този изрод да я убие. И ако станеше така, какво щеше да се случи с Литъл Уолтър?

През цялото това време до слуха й достигаха крясъците на Джорджия Ру: „Дайте й да се разбере! Дайте й добър урок на тая лесба! Накарайте я да пищи!“

И Сами пищеше. Караваната се огласяше от писъците й, а бебето й пригласяше от креватчето си в съседната стая.

Накрая я заплашиха, че ако не си държи устата затворена, ще стане още по-зле, и я оставиха кървяща на дивана. Разкъсана, но жива. Сами видя отразените в тавана светлини на фаровете, след което те бързо избледняха с отдалечаването на колата към града. Вече бяха само двамата с Литъл Уолтър. Тя го взе на ръце и започна да го люлее, вървейки из помещението, като спря само веднъж — за да си сложи бикини (но не онези розовите; за нищо на света не би ги обула отново) и да подпъхне тоалетна хартия около слабините си. Имаше тампони, естествено, но изтръпваше само при мисълта да пъхне нещо във вагината си.

Най-сетне главичката на бебето се отпусна на рамото й и тя усети как слюнката му навлажнява кожата й — сигурен знак, че е заспало дълбоко. Положи го внимателно в креватчето (молейки се да не се събуди посред нощ) и едва тогава извади кутията за обувки от килерчето. „Дриймбоутът“ — единственото, което знаеше за него, беше, че е изключително мощно успокоително — първо премахна болката „Там Долу“, а после буквално изтри всичко. И тя спа в продължение на дванайсет часа.

До този момент.

Плачът на Литъл Уолтър бе като ослепително ярък лъч, прорязващ спусналата се над съзнанието й мъгла. Тя скочи от леглото и се втурна към спалнята, убедена, че шибаното бебешко креватче, което Фил собственоръчно бе сглобил (естествено, солидно „напушен“), най-накрая се бе счупило. Миналата нощ, докато новоизлюпените ченгета се бяха занимавали с нея, Литъл Уолтър сериозно бе разклатил летвите на преградката. И навярно тази сутрин, когато се е събудил и е започнал да обикаля в кошарката, тя просто е рухнала…

Бебето се намираше на пода сред дървените останки от креватчето. Щом я зърна, запълзя към нея и в този момент Сами забеляза кръвта, потекла от раничката на челото му.

— Литъл Уолтър! — изпищя и го вдигна от земята. Завъртя се, препъна се в една счупена летва от преградката и залитна, но все пак успя да приклекне и да запази равновесие. Сетне се изправи и забърза към банята с плачещото бебе в прегръдките си. Завъртя кранчето, обаче не потече никаква вода; помпата на кладенеца се нуждаеше от електричество, за да работи. Тогава Сами грабна една кърпа и попи кръвта от лицето на бебето. Раната се оказа плитка, ала за сметка на това дълга и назъбена. Щеше да остави белег. Тя притисна отново кърпата към нея — възможно най-силно, стараейки се да не обръща внимание на писъците на мъничето. Върху босите й стъпала падаха капки кръв с големината на десетцентови монети. Щом погледна надолу, видя, че сините пликчета, които си бе сложила след заминаването на „извънредните сътрудници“, са морави и подгизнали. Първата й мисъл беше, че кръвта е на Литъл Уолтър, ала после забеляза кръв по вътрешната част на бедрата си.