Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

17.

Нори толкова се стресна, че дори не успя да извика, което беше добре. Когато розовата луна освети лицето на внезапно появилия се човек, тя видя, че това е Ромео Бърпи.

— Направо ми изкара ума — прошепна момичето.

— Извинявай. Просто хвърлям по едно око навън. — Той пусна ръката й и се огледа.

— Къде са приятелите ти?

Нори се усмихна.

— Не знам. Нали трябва да дойдем един след друг, минавайки по различни пътища. Така каза госпожа Евърет. — Тя погледна към улицата, която се спускаше надолу по хълма. — Майката на Джоуи май идва. Да влизаме вътре.

Те се отправиха към мястото, където светеха газови лампи. Вътрешната врата на къщата беше отворена. Роми почука леко по касата и каза:

— Роми Бърпи и една приятелка. И да има парола, ние не я знаем.

Пайпър Либи отвори вратата и ги пусна да влязат, като гледаше любопитно Нори.

— Коя си ти?

— Гръм да ме удари, ако това не е внучката ми — каза Ърни, влизайки в стаята. В ръката си държеше чаша лимонада. Беше се ухилил до уши.

— Ела тук, момичето ми. Беше ми домъчняло за теб.

Нори се хвърли в прегръдките му и го целуна, както беше заръчала майка й. Не беше предполагала, че ще изпълни заръката толкова скоро, но се радваше, че е станало точно така. С него тя можеше да сподели истината, която никога не би споделила с приятелите си.

— Дядо, много ме е страх.

— Всички ние също се страхуваме, миличка. — Той я притисна още по-силно към себе си, после се загледа в лицето й. — Не знам каква работа имаш тук, но тъй и тъй си дошла, така че какво ще кажеш да те почерпя една лимонада?

Нори забеляза кафеварката и отговори:

— Бих предпочела кафе.

— И аз също — каза Пайпър. — Заредих я с най-силното кафе, след това сложих вода и чак тогава се усетих, че няма електричество. — Тя поклати глава, сякаш за да пропъди някаква мисъл. — Това нещо ми напомня за себе си по различни начини.

Някой почука на задната врата и след малко се появи Лиза Джеймисън. Бузите й бяха силно зачервени.

— Скрих велосипеда си в гаража ти, преподобна Либи. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Не. Сега ние правим заговор, така поне биха казали Рандолф и Рени, затова по-добре ме наричай „Пайпър“.