Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
20.
Между универсалния магазин на Бърпи и бакалията имаше къса алея, свързваща Уест Стрийт с главната улица. Използваше се предимно от товарните камиони. В девет и петнайсет същата вечер Рени Младши и Картър Тибодо се шмугнаха в тази алея под прикритието на тъмнината. Картър носеше осемнайсетлитрова червена туба с жълта диагонална ивица отстрани. На жълтия фон с големи букви пишеше „БЕНЗИН“. В другата си ръка държеше малък мегафон, захранван с батерии. Бялата му рупорна тръба бе увита с черна маскировъчна лента, за да не се набива на очи, ако случайно някой ги зърнеше, преди да се втурнат обратно към алеята.
Младши бе нарамил голяма раница. Главоболието му беше отминало, а и накуцването му почти бе изчезнало. Това го караше да си мисли, че организмът му най-накрая е започнал да побеждава онова, което го измъчваше. Проблемът му най-вероятно се дължеше на някакъв устойчив вирус — в колежа човек можеше да пипне толкова много зарази, че Младши май трябваше да благодари на бога, че го бяха изключили след побоя над онова хлапе. Всяко зло за добро, както казваха хората.
От края на алеята се откриваше отлична гледка към офиса на „Демократ“. Тротоарът беше пуст и зад осветените прозорци се виждаха Фрийман и Гуей, които пренасяха купчините с вестници до вратата и ги складираха на пода. Старата дървена постройка, където се помещаваха редакцията и жилището на Джулия, се намираше между аптеката на Сандърс и книжарницата, обаче бе отделена и от двете — съответно с павиран тротоар откъм книжарничката на Рей Тауъл и алея, подобна на тази, където сега дебнеха двамата с Картър, от страната на аптеката. Нямаше никакъв вятър и Младши си каза, че ако баща му мобилизираше армията си достатъчно бързо, щяха да избегнат евентуалните жертви сред населението. Не че му пукаше особено. Ако ще и цялата източна страна на главната улица да изгореше, пак щеше да е доволен. Защото всичко щеше да се запише на сметката на Дейл Барбара. Все още усещаше хладния, преценяващ поглед на тези дяволски сини очи. Никак не му харесваше да го гледат по този начин, особено при положение че наглият кучи син се намираше зад решетките и нямаше никакво право да се държи така. Шибаният Ба-а-арби.
— Трябваше да го гръмна — измърмори Младши.
— Моля? — не разбра Картър.
— Нищо — изсумтя Младши и избърса челото си. — Горещо ми е.
— Да, жега си е — кимна Тибодо. — Франки вика, че ако тая работа продължи, накрая ще се спаружим като сушени сливи. В колко трябва да свършим работата?
Младши го изгледа навъсено и вдигна рамене. Баща му беше казал, но ето че не можеше да си спомни. Май държеше акцията да е в десет часа. Но имаше ли някакво значение? Голяма работа, ако тия двамата вътре изгорят. А ако кучката вестникарка беше горе — и сигурно отмаряше с любимия си вибратор след дългия ден, — да се изпържи и тя. Нали всичко ще се пише в сметката на Барби.
— Викам да почваме — каза Младши.
— Сигурен ли си, брато?
— Да виждаш жива душа на улицата?
Картър се озърна. Главната пустееше, потънала в мрак. Единствените генератори, които се чуваха, бяха тези зад редакцията и аптеката.
— Добре. Защо пък не?
Младши отвори раницата. Най-отгоре лежаха два чифта гумени ръкавици. Той даде единия комплект на Картър и нахлузи другите на ръцете си. Под тях имаше торба, увита в хавлиена кърпа. Младши я разтвори и извади четири празни бутилки от вино, които нареди върху уличната настилка. После бръкна дълбоко в раницата и взе металната фуния, търкаляща се на дъното й. Пъхна тесния й край в едно от шишетата и се пресегна за тубата с бензин.
— По-добре дай на мен, брато — предложи Картър. — Ръцете ти треперят.
Младши се вторачи изненадано в дланите си. Изобщо нямаше чувството, че треперят, но партньорът му казваше истината.
— Не ме е страх, ако това намекваш.
— Нищо подобно не съм казал. Не е свързано с главата ти. Всеки ще ти го каже. Трябва да отидеш при Евърет, за да те прегледа, защото ако ти има нещо, той е единственият човек в града, дето може да мине за лекар.
— Чувствам се чудес…
— Млъкни, преди някой да те е чул. Нарежи шибаната кърпа, докато аз се занимавам с това.
Младши извади пистолета си от кобура и простреля Картър в окото. Главата му експлодира сред фонтан от кръв и мозък, а Младши се наведе над него и продължи да изпраща куршум след куршум в…
— Младши?
Младши разтърси глава, за да прогони видението — халюцинацията му бе изключително реалистична, — и изведнъж си даде сметка, че пръстите му са вкопчени в ръкохватката на пистолета. Може би онзи гаден вирус още не бе преборен от организма му.
Ако изобщо беше вирус.
Но какво беше тогава? Какво?
Острият мирис на бензин се вряза в ноздрите му с такава сила, че очите му се насълзиха. Картър се бе заел с пълненето на първата бутилка. Младши дръпна ципа на страничния джоб на раницата и извади шивашките ножици, които бяха принадлежали на майка му. Наряза хавлиената кърпа на четири еднакви ивици. Пъхна първата във вече напълненото шише, за да я напои добре, след което издърпа края на кърпата през гърлото на бутилката и го остави да виси отвън като своеобразен фитил.
Ръцете му продължаваха да треперят, но не дотолкова, че да му попречат да свърши тази работа.