Стивън Кинг
Под купола (25)

2.

Били и Уанда Дебек не чуха гърмежите, понеже пътуваха по шосе 117 и се караха. Скандалът започна нелепо със забележката на Уанда, че денят е прекрасен, а Били й се озъби, че имал ужасно главоболие и не разбирал защо изобщо ще ходят на съботния битпазар в Оксфорд Хилс, след като щели да видят обичайните боклуци, преравяни по хиляда пъти. Тя отвърна, че нямало да го мъчи главоболие, ако предишната вечер не бил излочил цели дванайсет бири.

Били я попита дали е броила кутийките в контейнера за смет (колкото и да се наквасеше, той пиеше само у дома и винаги хвърляше опаковките в контейнера — гордееше се с това, както и с работата си като електротехник).

Тя се сопна, че, разбира се, ги е броила. Нещо повече…

Докато стигнат до магазина на Пател в Касъл Рок, вече си бяха разменили „любезности“ като „Пиеш прекалено много, Били“ и „Мърмориш прекалено много, Уанда, хубаво ми казваше мама да не се женя за тебе, щото си досадна мръсница“. Този репертоар доста се беше изтъркал през последните двайсет и четири месеца от брака им, започнал преди четири години, но тази сутрин Били внезапно усети, че повече не издържа. Вкара колата в паркинга на магазина, без да даде мигач и да намали скоростта, после отново излезе на магистралата, като не погледна в огледалцето за обратно виждане. Нора Робишо, която караше зад него, натисна клаксона. Елзе Андрюс, най-добрата й приятелка, зацъка с език. Двете жени, които бяха пенсионирани медицински сестри, се спогледаха, но не продумаха. Познаваха се достатъчно отдавна, та да се разбират и без думи.

Междувременно Уанда попита Били какви ги върши. Той й се озъби, че се връща вкъщи да подремне. Тя да отидела сама на скапания пазар. Уанда отбеляза, че едва не е ударил колата с двете възрастни жени (въпросните възрастни жени рязко бяха намалили скоростта, тъй като Нора Робишо смяташе, че ако няма някаква много важна причина, шофирането с над шейсет километра в час е подтиквано от Сатаната). Били отбеляза, че Уанда не само прилича на майка си, ами и говори като нея. Тя го помоли да уточни какво има предвид с тази забележка. Били побърза да я осведоми: и двете с майка й били дебелогъзи плямпала.

Уанда го нарече долен пияндур.

Били й каза, че е грозотия.

Продължиха да се обиждат взаимно и когато излязоха от Касъл Рок, продължавайки към Мотън и невидимата бариера, спуснала се малко след като Уанда подхвана караницата с невинната забележка за прекрасния ден, Били караше с деветдесет километра в час, изстисквайки максимума от двигателя на малкия шевролет на жена си.

— Какъв е този дим? — внезапно попита тя и посочи на североизток към магистрала 119.

— Де да знам — озъби се той. — Да не би тъщата да е пръднала? — Стана му толкова забавно, че се разсмя.

Уанда Дебек осъзна, че чашата на търпението й е преляла. Изведнъж като по магия пред очите й просветна и тя прозря какво трябва да стори. Тъкмо се обръщаше към Били, за да му каже, че иска развод, стигнаха до Мотън и се блъснаха в бариерата. Шевролетчето имаше въздушни възглавници, но тази на Били не се отвори, а възглавницата на Уанда не се изду докрай. Воланът се заби в гърдите на Били и смаза ребрата му; едно се заби в сърцето му и той умря почти мигновено.

Главата на Уанда се удари в таблото, двигателят, който внезапно се измести, счупи единия й крак (левия) и едната й ръка (дясната). Тя не почувства болка. Замъгленото й съзнание регистрира само факта, че клаксонът пищи, шевролетът със смачкана предница се е озовал напреки на шосето и че изведнъж пред очите й се е спуснала червена пелена.

По времето, когато Нора Робишо и Елза Андрюс взеха поредния завой (двете оживено обсъждаха дима, който от няколко минути се издигаше на североизток, и се поздравяваха, задето този следобед са избрали шосето с по-слаб трафик), Уанда Дебек пълзеше по бялата осева линия. Под бликащата кръв лицето й почти не се виждаше. Беше наполовина скалпирана от парче от предното стъкло и голямо парче кожа висеше върху бузата й.

Нора и Елза ужасено се спогледаха.

— Мамка му! — промълви Нора и двете повече не продумаха. Елза изскочи навън веднага щом колата спря и се затича към залитащата жена. Пъргавината й беше забележителна за бабка, наскоро чукнала седемдесетака. Нора слезе, без да изключва двигателя на стария си, но отлично поддържан мерцедес, и отиде при приятелката си. Заедно завлякоха ранената до колата. Сакото на Уанда беше покафеняло от кръвта, дланите й изглеждаха така, сякаш ги беше топнала в червена боя.

— Къее Били? — изфъфли и Нора видя, че повечето зъби на горката жена са избити. Три бяха залепнали за окървавеното й сако. — Къъъе Били? Кааао стааа?

— Били е добре, ти — също — отвърна Нора и въпросително погледна Елза. Приятелката й кимна и забърза към шевролета, който почти не се виждаше заради парата от пробития му радиатор. Още щом погледна през зейналата врата, която се крепеше само на една панта, разбра, че Били изобщо не е добре — ненапразно цели четирийсет години беше работила като медицинска сестра (за последно при Рон Хаскел, ДМ — съкращение на Доктор Ментърджия). Младата скалпирана жена вече беше вдовица.

Елза се върна при мерцедеса и седна на задната седалка до ранената, която беше почти в безсъзнание.

— Мъжът й е мъртъв и тя скоро ще хвърли топа, ако не ни закараш бързо до болница „Кати Ръсел“ — промърмори.

— Дръж се тогава — каза Нора и натисна газта. Ловко заобиколи смазания шевролет и с пълна скорост се блъсна в невидимата бариера. За пръв път от двайсет години беше забравила да си сложи колана, затова изхвърча през предното стъкло, удари се в бариерата и си счупи врата също като Боб Ру. Ранената се плъзна през предните седалки на мерцедеса, също излетя навън, падна по корем и с разкрачени крака върху предния капак. Стъпалата й бяха боси. Мокасините й (купени от последния битпазар, на който беше ходила), се бяха изхлузили при първата катастрофа.

Елза Андрюс се блъсна в облегалката, после политна напред — беше зашеметена, но невредима. Опита се да се измъкне от колата и вратата отначало заяде, обаче тя я блъсна с рамо и се озова навън. Озърна се, невярващо се втренчи в локвите кръв. В размазания шевролет, от който още излизаше дим.

— Какво стана? — прошепна. Не помнеше, че и Уанда беше задала същия въпрос. Постоя сред разпилените окървавени парчета стъкло, после допря длан до челото си, като че ли проверяваше дали има температура. — Какво стана? Нора? Нора, съкровище? Къде си, миличка?

След миг видя приятелката си и запищя от мъка и ужас. Една врана, кацнала на бора отвъд бариерата, изграчи, сякаш й се присмиваше.

Краката на Елза се подкосиха. Тръгна заднишком, докато задникът й се опря на смачканата предница на мерцедеса.

— Нора, съкровище — простена. — Божичко, скъпа! — Нещо я погъделичка по врата. Реши, че може би е косата на раненото момиче. Само че то вече беше мъртвото момиче.

Мъртва беше и горката Нора, с която понякога тайно пийваха по глътка водка или джин, скрити в пералното помещение на „Кати Ръсел“, кискайки се като непослушни момиченца. Изцъклените й очи се взираха в яркото обедно слънце, главата й беше извъртяна, все едно се беше опитала да погледне назад, за да провери дали Елза е добре.

Елза, която беше добре, само малко разпердушинена — когато работеха заедно в спешното отделение, двете наричаха така оцелелите след катастрофа — заплака. Плъзна се надолу, при което палтото й се разкъса от щръкнало парче метал, и седна на асфалта. Още седеше на шосето и още плачеше, когато Барби с новия си приятел Тюлена се натъкнаха на нея.