Стивън Кинг
Под купола (210)

19.

Джулия и Роуз тъкмо обсъждаха какво ли крие бъдещето на Честърс Мил, когато настоящето им едва не приключи.

А то със сигурност щеше да приключи, ако се бяха блъснали в стария селскостопански камион на Ести Бенд, само на два километра от мястото, закъдето бяха тръгнали. Обаче Джулия взе завоя навреме, за да забележи, че камионът е в нейното платно и се приближава челно към тях.

Тя завъртя наляво волана на своята тойота, минавайки в другото платно, и двете превозни средства се разминаха на сантиметри. Хорас, който седеше на задната седалка с радостното изражение на всяко куче, което обича да се вози, тупна на пода и изненадано изскимтя. Това бе единственият звук, издаден от пътниците в тойотата. Жените нито изпищяха, нито извикаха. Всичко се случи прекалено бързо, за да реагират така. Смъртта или сериозното осакатяване ги подминаха за един кратък миг и те продължиха по пътя си.

Джулия върна колата в дясното платно, след което отби на банкета и спря. Погледна към Роуз. Тя отвърна на погледа й; изплашеното й лице като че ли се състоеше единствено от ококорени очи и зейнала уста. Отзад Хорас се върна на седалката и излая веднъж, сякаш за да попита защо са спрели. Лаят му накара двете жени да се засмеят, а Роуз потупа с длан гръдния си кош, малко над впечатляващия си бюст.

— Леле, как се е разтуптяло сърцето ми!

— Моето също — кимна Джулия. — Божичко, разминахме се на косъм! Видя ли колко близо беше?

Спътничката й отново се засмя:

— Шегуваш ли се? Мила, ако се бях облегнала на прозореца, кучият му син щеше да ми ампутира ръката от лакътя!

Джулия поклати глава.

— Сигурно е бил пиян.

— Определено е бил пиян — изсумтя Роуз.

— Как се чувстваш? Ако всичко е наред, да продължаваме…

— Добре съм, по-важното е ти как си.

— Нищо ми няма — отвърна Джулия. — Ти как си, Хорас?

Кучето излая нетърпеливо.

— На косъм, щом се разминава, значи от лош късмет спасява — каза Роуз. — Или поне така обичаше да казва дядо Туичъл.

— Надявам се нищо да не му се случи — каза Джулия и отново подкара колата. Вече бе нащрек за приближаващи фарове, ала следващите светлини, които видяха, бяха от прожекторите на границата с Харлоу. Нито една от двете не забеляза Сами Буши, обаче тя ги видя; тъкмо бе застанала пред гаража на Еванс с ключовете за паркирания там шевролет „Малибу“. Щом тойотата на Джулия отмина, Сами вдигна вратата на гаража (заради липсата на ток се наложи да го направи сама, в резултат на което доста я заболя).