Стивън Кинг
Под купола (235)

18.

Председателят на градския съвет налетя на метамфетамините като жаба на мухи.

Зад редицата от печки имаше старо изтърбушено канапе. Анди и Готвача Буши седяха на него и си подаваха един на друг лулата. На стената до тях имаше плакат, на който беше изобразен Христос, яхнал мотоциклет (на плаката пишеше: „Твоят невидим приятел на пътя“). Когато горят, метамфетамините миришат на застояла пикня, събрана в непохлупено гърне, но след първото предпазливо дръпване Анди се убеди, че Готвача е прав. Продаването може би беше сатанинска работа, но ползването определено беше божия. Светът придоби изящен оттенък, какъвто той не беше виждал преди. Сърцето му заби учестено, вените на врата му се издуха и запулсираха, венците му изтръпнаха, както и тестисите му, само че по много приятен, характерен за юношеството начин. Най-хубавото от всичко беше, че умората, която налягаше тялото му и размътваше мозъка му, изчезна. Той имаше чувството, че може да премести планини само с ръчна количка.

— В Райската градина има дърво — каза Готвача и му подаде лулата. От двата й края се проточиха нишки зеленикав дим. — Дървото на доброто и злото. Схващаш ли?

— Да. Пише го в Библията.

— Точно така. И на това дърво има ябълка.

— Да, да. — Анди си дръпна съвсем лекичко. Искаше още, всъщност искаше да се нагълта, но се страхуваше, че ако напълни дробовете си с дим, главата му ще се отдели от врата и ще полети из лабораторията като ракета, изхвърляйки огнени езици.

— Сърцевината на тази ябълка е истината, а кората й — метамфетамините — каза Готвача.

Сандърс погледна към него.

— Това е невероятно.

Буши кимна:

— Да, Сандърс. Така е. — Взе отново лулата. — Как ти се вижда производството ми?

— Невероятно е.

— Исус ще дойде на Хелоуин — информира го Готвача. — Или няколко дена по-рано, не мога да кажа със сигурност. Вече е сезонът на Хелоуин, нали ме разбираш? Сезонът на шибаната вещица. — Той подаде лулата ми Анди, след това посочи с ръката, в която държеше дистанционното за гаража. — Виждаш ли онова нещо? В дъното на коридора. Над вратата към склада.

Анди погледна.

— Какво? Онази бялата буца? Прилича ми на глина.

— Не е глина — обяви Готвача. — Това е тялото на Исус, Сандърс.

— А какви са тези жици, които излизат от него?

— Вени, през които тече кръвта на Исус.

Анди се замисли върху това сравнение и стигна до извода, че е брилянтно.

— Добре. — Позамисли се още мъничко. — Обичам те, Фил. Готвачо, исках да кажа. Не сбърках, че дойдох тук.

— И аз те обичам — увери го Готвача. — Искаш ли да се поразходим? Някъде тук има кола, така поне си мисля. Проблемът е, че ми треперят ръцете.

— Разбира се — отговори Анди и стана. Светът се залюля за момент, след това застина неподвижно. — Къде искаш да отидеш?

Той му каза.