Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
9.
След като ометоха и последните хапки от задушеното по китайски (за чието приготовление бяха отишли всичките й оскъдни запаси от месо) и чиниите им светнаха, Клеър махна на трите деца да дойдат при нея. Погледите им се срещнаха и сърцето й се сви. Изглеждаха толкова малки и невинни и в същото време на лицата им се четеше твърдата решимост да изпълнят докрай задачата си… Тя въздъхна тежко и подаде на Джо неговата раница. Бени надзърна вътре и видя три сандвича с желе и фъстъчено масло, три фаршировани яйца, три бутилки студен чай „Снапъл“ и половин дузина сладки със стафиди. И въпреки че току-що се бе нахранил, той направо грейна.
— Нямам думи, госпожо Макклачи! Вие сте истинска…
Тя сякаш не го чу; цялото й внимание бе концентрирано върху Джо.
— Разбирам колко е важно всичко това, така че без проблеми мога да ви закарам, ако…
— Няма нужда, мамо — отвърна той. — За нула време ще сме там.
— Освен това е напълно безопасно — добави Нори. — По улиците няма жива душа.
Очите на Клеър продължаваха да бъдат вперени в сина й.
— Обаче искам да ми обещаете две неща. Първо, че ще се приберете вкъщи, преди да се е мръкнало… Това не означава да чакате последните минути преди здрачаване; искам ви по домовете, докато слънцето е още в небето. Второ, че ако откриете нещо, ще запомните местоположението му и няма да пипате нищо. Мога да приема, че вие тримата навярно сте най-подходящите хора в града за търсенето на това нещо, но намерите ли го веднъж, оттам насетне то вече става работа за възрастните. Е, имам ли честната ви дума? Ако не я получа, идвам с вас като ваша гувернантка.
Бени явно се колебаеше.
— Никога не съм пътувал по Блек Ридж Роуд, но съм минавал покрай него. Не мисля, че вашата хонда сивик ще… ъ-ъ-ъ… успее да се справи с неравностите.
— Тогава или ми обещавате, или оставате тук.
Джо обеща. Както и другите двама. Нори даже се прекръсти.
Когато синът й нарами раницата, Клеър пъхна вътре мобилния си телефон.
— Внимавай да не го изгубиш, млади господине.
— Ще внимавам, мамо — кимна той, като пристъпваше нервно от крак на крак. Нямаше търпение да тръгват вече.
— Нори? Мога ли да ти се доверя, че ще усмириш тези двамата, ако започнат да шантавеят?
— Да, госпожо — отвърна Нори Калвърт, сякаш миналото лято изобщо не бе правила шантави номера със скейтборда си, при които можеше не само да се осакати, но и да счупи врата си. — Можете да разчитате на мен.
— Надявам се — каза Клеър и повтори: — Надявам се. — После потърка слепоочията си, сякаш бе получила внезапно главоболие.
— Обядът беше възхитителен, госпожо Макклачи! — възкликна Бени и вдигна длан. — Дайте ми пет!
— Ох, мили боже, какво правя? — въздъхна жената и плесна дланта му със своята.