Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
8.
Ърни паркира микробуса на телефонната компания до товарната рампа на „Бърпис“. Помисли си: „Аз съм престъпник, а дванайсетгодишната ми внучка е моя съучастничка. Всъщност не стана ли вече на тринайсет?“ После реши, че това няма никакво значение — Питър Рандолф едва ли щеше да я третира като малолетна, ако я хванеше.
Роми отвори задната порта, видя ги и излезе на товарната рампа. В ръцете си държеше две пушки.
— Имаше ли проблеми?
— Всичко мина по мед и масло — отговори Ърни и се качи по стълбите. — Пътищата са пусти. Има ли още пушки?
— Да. Няколко. Вътре, зад вратата. Ще ми помогнеш ли, госпожице Нори?
Тя вдигна две от пушките и ги занесе на дядо си, който ги остави в багажника на микробуса. Роми избута върху товарната рампа количка, върху която бяха натоварени десетина оловни ролки.
— Не е нужно да я разтоварваме сега — каза. — Само ще отрежа няколко парчета за прозорците. Ще покрием предното стъкло, когато стигнем там. Ще оставим само един процеп, за да можем да виждаме, точно както при танковете „Шърман“. Нори, докато двамата с Ърни покриваме прозорците, защо не опиташ да избуташ дотук другата количка. Ако не можеш, остави я, ще се погрижим за нея по-късно.
Върху другата количка бяха натоварени кашони с храна — най-вече консерви. В единия от кашоните имаше пакетчета с евтини разтворими безалкохолни напитки. Количката беше тежка, но Нори успя да я помести; после стана по-лесно — колелцата явно бяха добре смазани. Тогава обаче се появи проблем със спирането. Ако Роми, който стоеше зад микробуса, не беше хванал количката, тя вероятно щеше да падне от рампата.
След като покри задните прозорци на откраднатия микробус с оловни листове (беше ги прикрепил с помощта на тиксо), Ърни избърса челото си и каза:
— Много е рисковано, Бърпи. Според плана трябва да заведем хората до овощната градина на Маккой.
Бърпи сви рамене и започна да товари кашоните с провизии. Нареждаше ги до стените на микробуса, за да има място за пътниците. Петното пот, което се беше появило на гърба на ризата му, бавно се разрастваше.
— Да се надяваме, че онази среща ще ни прикрие и че всичко ще мине гладко. Нямаме избор.
— Джулия и госпожа Макклачи ще покрият ли с олово прозорците на колите си? — попита Нори.
— Да. Този следобед. Аз ще им помогна. Ще се наложи да оставят колите зад магазина. Не може да ги карат из града в такъв вид — хората ще започнат да задават въпроси.
— Ами ескалейда ти? — попита Ърни. — Останалите провизии ще се съберат в него без проблеми. Жена ти би могла да…
— Миша няма да дойде — отговори Роми. — Не иска да се забърква в тази работа. Молих я, само дето не паднах на колене пред нея, но думите ми влизаха в едното й ухо и излизаха от другото. Сигурно подсъзнателно съм очаквал да стане така, защото не й разказвах за плановете ни. Все пак знае някои неща и ще загази, ако Рени я спипа. Тя обаче не разбира това.
— Защо не разбира? — попита Нори и отвори широко очи. Усети, че въпросът й е неуместен чак когато видя намръщената физиономия на дядо си.
— Защото е твърдоглава, милата ми тя. Казах й, че може да й сторят нещо лошо, а тя ми отговори: „Нека пробват.“ Такава си е моята Миша. По дяволите! Ако ми се удаде случай по-късно, ще отида при нея. Дотогава може да си е променила мнението. Жените са непостоянни. Хайде, да сложим вътре още няколко кашона. И не затрупвай пушките, Ърни. Може да ни потрябват.
— Не мога да повярвам, че замесих и теб, момичето ми — каза Ърни.
— Всичко е наред, дядо. Предпочитам да съм в кюпа. Този път тя казваше истината.