Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

25.

— Къде ще ходиш? — попита Картър. Беше карал — е незапалени фарове — чак до Т-образното кръстовище между Уест Стрийт и шосе 117. Постройката, зад която се бяха притаили, бе принадлежала на бензиностанция на „Тексако“, закрита през 2007 година. Хем се намираше близо до града, хем предлагаше добро скривалище, което я правеше извънредно удобна. Далече зад тях противопожарната сирена надаваше поредната порция вой, а заревото на пожара (което бе по-скоро розово, отколкото оранжево) вече се издигаше високо в небето.

— А? — попита разсеяно Младши, загледан в ярките отблясъци. Изпълваха го с похотлива тръпка и изведнъж му се прииска отново да си има „приятелка“.

— Попитах те къде ще ходиш. Нали баща ти каза да се погрижим за алибито си…

— Оставих втори патрул пред пощата — каза Младши, откъсвайки с нежелание очи от пожара. — Бяхме двамата с Фреди Дентън. Той ще потвърди, че сме били заедно. През цялата нощ. Оттук ще мина напряко и ще се озова точно при него. А може и да се върна по Уест Стрийт. Да хвърля едно око как се развива ситуацията… — И той се изкикоти така пискливо, че Картър го изгледа учудено. Дори момичетата не се кискаха така.

— Бъди много внимателен. Подпалвачите редовно биват залавяни на местопрестъплението, защото все се връщат, за да се насладят на запалените от тях пожари. Гледах го по „Най-търсените американски престъпници“.

— Единственият, който ще отнесе заслугата за пожара, ще бъде Ба-а-арби — отвърна Младши. — Ами ти? Къде ще идеш?

— Вкъщи. Мама ще каже, че съм си бил у нас през цялата нощ. Тъкмо ще ми смени превръзката — мястото, дето ме ухапа шибаното куче, зверски ме боли. Ще глътна един-два аспирина и после може да сляза в центъра да помогна за потушаването на пожара.

— В Здравния център и болницата имат по-сериозни болкоуспокояващи от аспирина. Както и в аптеката. Трябва да се погрижим за това.

— Определено — кимна Картър.

— А ако искаш нещо по-така… Мисля, че мога да ти намеря.

— Амфети ли? Не, мерси. Никога не съм взимал и нямам намерение да почвам. Но не бих отказал малко оксиконтин.

— Точно така, оксиконтин! — възкликна Младши. Защо не се бе сетил за това? Вероятно щеше да му подейства сто пъти по-добре от тъпия зомиг или имитрикс. — Така кажи, брато!

Той вдигна юмрук и Картър го чукна със своя, въпреки че нямаше никакво намерение да се надрусва заедно със спътника си. Напоследък Младши се държеше доста особено.

— Най-добре поемай, Младши.

— Поемам — каза той, отвори вратата и закрачи в нощта, като продължаваше да накуцва.

Картър бе изненадан от облекчението, което изпита след раздялата с Младши.