Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
25.
— Къде ще ходиш? — попита Картър. Беше карал — е незапалени фарове — чак до Т-образното кръстовище между Уест Стрийт и шосе 117. Постройката, зад която се бяха притаили, бе принадлежала на бензиностанция на „Тексако“, закрита през 2007 година. Хем се намираше близо до града, хем предлагаше добро скривалище, което я правеше извънредно удобна. Далече зад тях противопожарната сирена надаваше поредната порция вой, а заревото на пожара (което бе по-скоро розово, отколкото оранжево) вече се издигаше високо в небето.
— А? — попита разсеяно Младши, загледан в ярките отблясъци. Изпълваха го с похотлива тръпка и изведнъж му се прииска отново да си има „приятелка“.
— Попитах те къде ще ходиш. Нали баща ти каза да се погрижим за алибито си…
— Оставих втори патрул пред пощата — каза Младши, откъсвайки с нежелание очи от пожара. — Бяхме двамата с Фреди Дентън. Той ще потвърди, че сме били заедно. През цялата нощ. Оттук ще мина напряко и ще се озова точно при него. А може и да се върна по Уест Стрийт. Да хвърля едно око как се развива ситуацията… — И той се изкикоти така пискливо, че Картър го изгледа учудено. Дори момичетата не се кискаха така.
— Бъди много внимателен. Подпалвачите редовно биват залавяни на местопрестъплението, защото все се връщат, за да се насладят на запалените от тях пожари. Гледах го по „Най-търсените американски престъпници“.
— Единственият, който ще отнесе заслугата за пожара, ще бъде Ба-а-арби — отвърна Младши. — Ами ти? Къде ще идеш?
— Вкъщи. Мама ще каже, че съм си бил у нас през цялата нощ. Тъкмо ще ми смени превръзката — мястото, дето ме ухапа шибаното куче, зверски ме боли. Ще глътна един-два аспирина и после може да сляза в центъра да помогна за потушаването на пожара.
— В Здравния център и болницата имат по-сериозни болкоуспокояващи от аспирина. Както и в аптеката. Трябва да се погрижим за това.
— Определено — кимна Картър.
— А ако искаш нещо по-така… Мисля, че мога да ти намеря.
— Амфети ли? Не, мерси. Никога не съм взимал и нямам намерение да почвам. Но не бих отказал малко оксиконтин.
— Точно така, оксиконтин! — възкликна Младши. Защо не се бе сетил за това? Вероятно щеше да му подейства сто пъти по-добре от тъпия зомиг или имитрикс. — Така кажи, брато!
Той вдигна юмрук и Картър го чукна със своя, въпреки че нямаше никакво намерение да се надрусва заедно със спътника си. Напоследък Младши се държеше доста особено.
— Най-добре поемай, Младши.
— Поемам — каза той, отвори вратата и закрачи в нощта, като продължаваше да накуцва.
Картър бе изненадан от облекчението, което изпита след раздялата с Младши.