Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
13.
На двайсет метра отвъд мястото, на което Ръсти беше видял чучелото с цилиндъра, цъкането на Гайгеровия брояч се учести, превръщайки се в бучене. Той видя, че стрелката показва +400 — началото на червената зона. Спря микробуса и извади костюма, който се налагаше да облече. Погледна назад към другите.
— Само да ви предупредя — каза той. — Отнася се най-вече за теб, господин Бени Дрейк. А си се засмял, а съм те изстрелял право вкъщи.
— Няма да се смея — увери го Бени, но в крайна сметка всички се засмяха, включително и Ръсти. Той събу дънките си и върху долните си гащи навлече долнище от екип за американски футбол. На местата, където се слагаха подплънките, набута част от предварително нарязаните парчета от материала с оловно покритие. След това сложи на краката си кори, каквито използват кетчърите в бейзбола, и ги уви с листове от ролката. Направи си предпазна яка, за да защити щитовидната си жлеза, а слабините си покри с оловната престилка. Тя беше от най-големия размер, стигаше чак до оранжевите кори. Смяташе да метне престилка и на гърба си (по-добре да изглеждаш смешно, отколкото да умреш от рак на белия дроб), но се отказа. Така се беше навлякъл, че вече сигурно тежеше някъде към сто и петдесет килограма. А и радиацията не прави завои. Помисли си, че ако стои с лице към източника, няма да има проблеми.
Е, може би.
Засега Роми и децата успяваха да се контролират, само прихваха и се подсмихваха дискретно. Очевидно започна да им идва в повече, когато Ръсти подплати с олово голямата плувна шапка и я нахлузи на главата си, но не се сдържаха едва когато той сложи дългите ръкавици и предпазните очила.
— Той оживя! — изкрещи Бени, протегна ръце като чудовището на Франкенщайн и започна да крачи наред-назад. — Господарю, той оживя!
Клатушкайки се, Роми отиде до един крайпътен камък, седна, после започна да се смее. Джо и Нори се строполиха на пътя и се затъркаляха като пилета, които си правят баня.
— Я да се прибирате веднага вкъщи — скара им се Ръсти, но докато се качваше с мъка в микробуса, на лицето му се появи усмивка.
А отпред пурпурната лампичка примигваше като маяк.