Стивън Кинг
Под купола (335)

13.

Когато Рандолф най-накрая си тръгна, Картър каза:

— Мога ли да ти споделя нещо?

— Да, разбира се.

— Много ми харесва как действаш, господин Рени. Заклевам се, че не се подмазвам.

Големия Джим се ухили, лицето му направо засия.

— Е, ще получиш своя шанс, синко; учил си се от онези, сега учи от най-добрия.

— Точно това смятам да правя.

— Сега искам да ме закараш вкъщи. Ще те чакам утре точно в осем. Ще дойдем тук, за да гледаме шоуто по Си Ен Ен. Но първо ще поседим на върха на Таун Комън Хил, откъдето ще наблюдаваме масовото изселване. Много жалко наистина; израилтяни без Мойсей.

— Мравки без мравуняк — добави Картър. — Пчели без кошер.

— Преди обаче да дойдеш да ме вземеш, искам да посетиш няколко човека. Готов съм да се обзаложа, че няма да ги намериш, но все пак опитай.

— Кои?

— Роуз Туичъл и Линда Евърет. Жената на медика.

— Знам коя е тя.

— Можеш също така да потърсиш и Шамуей. Чух, че е отседнала при Либи — проповедничката със злото куче. Ако намериш някоя, попитай я къде са бегълците.

— Меко или грубо?

— Умерено. Не че копнея пак да тикна Евърет и Барбара в затвора, просто ми се ще да знам къде са.

Когато излезе навън, Големия Джим вдиша дълбоко от миризливия въздух и въздъхна доволно. Картър също изглеждаше доволен. Само допреди една седмица той подменяше проядени от сол автомобилни гърнета, като се налагаше да носи защитни очила. А днес имаше висок пост и влияние. „Голяма работа, че въздухът е миризлив“ — каза си.

— Искам да те попитам нещо — обади се Големия Джим. — Не ми отговаряй, ако не искаш.

Картър го погледна.

— Онова момиче Буши. Как беше? Добра ли беше?

След кратко колебание Картър каза:

— Отначало престъргваше, но после се овлажни доста.

Големия Джим се засмя. Звукът, който проряза тишината, беше металически, като звука, който издават монетите, когато падат в монетен апарат.