Стивън Кинг
Под купола (8)

3.

Барби погледна нагоре. Към земята шеметно падаше Бизаро Уърлд^[1] — версия на симпатичното самолетче, което беше прелетяло над него преди секунди. Оранжево-червени огнени венчелистчета се виеха в небето — цвете, което още разцъфваше, роза от сорта „Американска катастрофа“. От шеметно падащия самолет изригна кълбо дим.

Нещо издрънча на шосето и предизвика гейзер от асфалтови отломки, преди да полегне като пияница сред високата трева вляво. Самолетно витло.

„Ако това чудо беше паднало върху мен…“

За миг Барби си представи как металът го разполовява като мармота… обърна се и понечи да побегне. Още нещо тупна пред него и той изпищя. Само че не беше другото витло, а мъжки крак с джинсов крачол. Нямаше кръв, но през разкъсания страничен шев се виждаха бяла плът и гъсти черни косми.

Стъпалото липсваше.

Барби се затича, но му се струваше, че се движи на забавен каданс. Видя как собственото му стъпало с износена груба обувка направи крачка напред, после изчезна зад него, докато другото се придвижи напред. Всичко се случваше бавно, много бавно.

Някъде отзад се разнесе оглушителен трясък, последван от експлозия и гореща въздушна струя, която го обля от главата до петите. И го тласна напред като топла длан. После всичките му мисли отлетяха и остана само животинската жажда за оцеляване.

Дейл Барбара се затича, за да спаси живота си.