Стивън Кинг
Под купола (215)

24.

Освен Роджър Килиън и братята Бауи още десет нови попълнения от Градските отряди за сигурност на Честърс Мил седяха на скамейките в училищния салон. Големия Джим тъкмо бе започнал да им изнася реч за голямата отговорност, която носят, когато се включи противопожарната сирена. „Синчето ми е подранило — каза си той. — Не мога да му поверя спасението на душата си. Не че някога бих могъл, но сега е по-зле от всякога.“

— Е, момчета — заяви той, спирайки вниманието си на младия Мики Уордлоу — Господи, какъв атлет! — Имах да ви кажа още някои неща, но изглежда ни чакат още изпитания, Фърн Бауи, случайно да знаеш дали имаме някакви ръчни помпи в склада на пожарната?

Фърн отвърна, че по-рано тази вечер е надзърнал да провери как е положението (да види с какво точно разполагат) и че имало поне десетина помпи. И всичките били пълни с вода, което било просто чудесно за непредвидена ситуация като тази.

Големия Джим беше на мнението, че сарказмът трябва да се прилага само при хора, които са достатъчно умни, за да го разберат, ала на глас заяви, че всеблагият Господ Бог явно се грижи за тях. Каза още и че ако това се окаже нещо повече от фалшива тревога, ще се включи в гасенето на пожара заедно със Стюарт Бауи като негов заместник.

„Хубавичко те наредих, нахална вещице! — помисли си Рени, докато гледаше как новите попълнения се надигат нетърпеливо от скамейките с блеснали очи. — Да видим как ще се бъркаш в работата ми оттук нататък.“