Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
2.
Барби научи за пресконференцията на Кокс от Мануел Ортега. Ортега, който преди работеше при Олдън Динсмор, сега беше полицай и носеше синя риза, тенекиена значка, направена сякаш от самия него, и четирийсет и петкалибров пистолет. Беше смъкнал колана си доста надолу, явно искаше да прилича на гангстер. Този кротък (поне такова впечатление си беше изградил Барби) човек с изтъняваща коса и вечно зачервено от слънцето лице обичаше да си поръчва закуска за вечеря (палачинки, бекон и пържени яйца) и да говори за крави (така и не беше успял да убеди Динсмор да купи от любимата му порода „Гелъуей“). Името му лъжеше — той беше янки до мозъка на костите си и притежаваше типичното за янките суховато чувство за хумор. Барби винаги го беше харесвал. Но сега пред килията стоеше друг Мануел, сега пред килията стоеше непознат човек в много лошо настроение. Той закрещя, обяснявайки разпалено какво е станало. От устата му хвърчаха пръски слюнка, лицето му беше придобило цвят на презрял домат.
— Изобщо не споменаха за идентификационните плочки, които намерихме в ръката на бедното момиче! Нито думичка! А след това копелето започна да плюе Джим Рени, на чиито рамене се крепи целият град. Целият!
— По-спокойно, Мануел — посъветва го Барби.
— За теб съм полицай Ортега, мръснико!
— Добре. Полицай Ортега. — Барби седеше на леглото и си мислеше колко малко му трябва на Ортега да измъкне стария „Скофийлд“ и да започне да стреля. — Аз съм тук вътре, а Рени е отвън. Сигурен съм, че той е доволен от сегашното положение на нещата.
— Млъквай! — изкрещя новоизпеченият полицай. — Всички сме вътре! Всички сме под проклетия Купол! Олдън пие по цял ден, момчето му не ще да яде, а жена му не спира да плаче за Рори. Джак Еванс си пръсна мозъка, нали разбра? А тъпите военни само плискат помия. Хиляди лъжи и скалъпени истории! А ти, ти предизвика боя в супермаркета и изгори вестника ни! За да не може Джулия да напише какъв си боклук!
Барби си мълчеше. Знаеше, че ако се опита да каже нещо в своя защита, ще получи куршум.
— Така се отнасят към политиците, които не харесват — продължи Мануел. — Искат да ни управлява сериен убиец и изнасилвач на мъртви жени, а не християнин! Каква низост!
Той извади пистолета и го промуши между решетките. Отворът на цевта се видя на Барби широк като вход на тунел.
— Ако Купола изчезне, преди да са те изправили до стената и да са те направили на гевгир — продължи Мануел, — аз сам ще свърша тази работа. Пръв съм на опашката от желаещи да те пречукат, а в момента тя е много дълга, да знаеш.
Затворникът остана безмълвен, чакаше да види какво ще стане — дали ще бъде убит или не. Сандвичите с бекон на Роуз Туичъл се опитваха да се качат в гърлото му и да го задушат.
— Ние се мъчим да оцелеем, а те само петнят човека, без когото в града ще настане анархия. — Мануел прибра огромния пистолет в кобура. — Майната ти. Не си струва да си цапам ръцете.
Той се обърна и тръгна към стълбите. Вървеше прегърбен, загледан в пода.
Барби се облегна на стената и въздъхна. По челото му бе избила пот. Той я избърса с треперещата си ръка.