Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
Магистрали, шосета и пътеки
1.
В Честърс Мил излизаше седмичен вестник, наречен „Демократ“. Названието беше подвеждащо, понеже енергичната Джулия Шамуей, която беше и собственичка, и редакторка, беше републиканка до мозъка на костите си. Главата на вестника изглеждаше така:
ЧЕСТЪРС МИЛ ДЕМОКРАТ
Осн. 1890,
за да служи на „Градчето, което прилича на ботуш“!
Обаче и мотото беше подвеждащо. Честърс Мил не приличаше на ботуш, а на юношески спортен чорап, и то толкова мръсен, че да стои изправен. Макар да се намираше близо до много по-големия и процъфтяващ Касъл Рок (петата на чорапа), Мил беше заобиколен от четири града, разположени на по-голяма площ, но с по-малко население: Мотън на юг и югоизток, Харло на изток и североизток, ТР-90 на север и Таркърс Мил на запад. Някои наричаха Честър и Таркър Близнаците Милс; по времето, когато текстилните фабрики в двата града работеха с пълна пара, Близнаците бяха превърнали река Престил в замърсена бара, която почти ежедневно променяше цвета си на различните места по течението. По онова време човек можеше да потегли с лодка от Таркър по зелена вода, която ставаше яркожълта при навлизането в Мотън. Освен това ако лодката беше дървена, боята под ватерлинията щеше да е свалена.
Само че последната от тези доходни фабрики и чудесни замърсители на околната среда беше затворена през 1979. Реката престана да се обагря в странни цветове и рибите се завърнаха, макар да беше спорно дали стават за консумация. („Демократ“ гласува „Да“.)
Броят на населението в града се променяше според сезона. Между Деня на загиналите, честван в края на май, и Деня на труда в началото на септември жителите наброяваха почти петнайсет хиляди. През останалото време бяха малко над или малко под две хиляди в зависимост от броя на новородените и починалите в болница „Катрин Ръсел“, която минаваше за най-добрата северно от Луистън.
Ако попитате летните пришълци колко пътища има за и от Честърс Мил, повечето щяха да отвърнат, че са два: шосе 117 за Норвегия-Южен Париж и шосе 119, минаващо през центъра на Касъл Рок по посока Луистън.
Онези, които живееха тук десет или повече години, щяха да назоват най-малко още осем (всички двулентови и асфалтирани) — от Блек Ридж и Дийп Кът Роуд, водещи към Харло, до Прити Вали Роуд (названието, означаващо „живописен път през долината“, много му пасваше, понеже наистина беше живописен), който на север стигаше до ТР-90.
Кореняците пък, ако имаха време да поразсъждават (може би в задната стаичка на смесения магазин на Брауни, където още имаше печка на дърва), щяха да изброят още дузина с названия, вариращи от митологични (Год Грийк, тоест гръцки бог) до цинични (Битч Роуд — шибаният път, отбелязан на местните топографски карти само с номер).
В деня, който след време започнаха да наричат Ден на купола, най-старият жител на Честърс Мил беше Клейтън Браси. Като най-възрастен и в целия окръг Касъл беше притежател на Бастуна на „Бостън Поуст“. За жалост старецът вече не помнеше какво е Бастун на „Бостън Поуст“, нито кой е той самият. Понякога вземаше праправнучката си Нел за съпругата си, предала богу дух преди четири десетилетия, а от три години насам „Демократ“ престана да публикува редовното „интервю с най-възрастния жител на града“. (Последния път на въпроса каква е тайната на дълголетието му Клейтън беше отговорил: „Къде ми е гнусната вечеря?“) Старческото слабоумие започна да го мъчи малко след стотната му годишнина; сега, на този двайсет и първи октомври, той вече беше навършил сто и пет. Казваха, че навремето е бил умел дърводелец, специалист по изработване на скринове, парапети и ламперии. Напоследък обаче уменията му бяха сведени само до това да си изяде желето, без да си го вкара в носа, и чат-пат да се докопа до тоалетната, за да пусне в чинията по няколко окървавени бъбречни камъка.
Само че когато още беше в разцвета на силите си — някъде около осемдесет и петата си годишнина — той можеше да назове всички шосета за и от Честърс Мил, общо трийсет и четири на брой. Повечето бяха черни пътища, много отдавна забравени и почти всички се виеха през гората, собственост на фабриките „Даймънд Матч“, „Континентал Пейпър“ и „Американ Тимбър“, съответно за производство на кибрит, хартия и дървен строителен материал.
И малко преди пладне в Деня на купола всеки внезапно беше затворен.