Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

6.

Големия Джим тръгна към пожара — искаше да гледа как къщата на любопитната сврака се превръща в купчина пепел — и тогава в устата му влезе дим. Сърцето му изведнъж спря да бие, а светът заплува отстрани като някакъв странен декор. После отново затуптя, но неравномерно и Големия Джим започна да се задъхва. Той потупа с юмрук гърдите си и се изкашля силно — трик за справяне с аритмията, който беше научил от доктор Хаскел.

Отначало сърцето му продължи да препуска неравномерно (удар… пауза… удар, удар, удар… пауза), но после възстанови нормалния си ритъм. За момент той си го представи — беззащитен мускул, обвит в кълбо от гъста жълтеникава мас; малко същество, което е погребано живо и което се бори да се освободи, преди въздухът да е свършил. След това прогони образите.

„Добре съм. Просто съм се претоварил. Един хубав здрав сън ще ме излекува.“

Появи се началник Рандолф. На широкия му гръб беше прикрепена пръскачка. По лицето му се лееше пот.

— Джим? Добре ли си?

— Добре съм — отвърна Големия Джим. Така беше. Наистина беше така. Това беше връхната точка в живота му, неговият шанс да се сдобие с величието, което заслужаваше. Кекавият мускул се опитваше да му попречи, но нямаше да успее. — Просто съм изморен. Не съм спирал да работя.

— Прибирай се вкъщи — посъветва го Рандолф. — Досега не ми беше минавало да благодаря на Купола, а и сега също няма да му благодаря, но не мога да отрека, че спира вятъра. Ние ще се справим. Изпратил съм хора на покривите на аптеката и книжарницата, защото се опасявам да не прескочи някоя искра, така че се прибирай и…

— Кои си изпратил? — Сърцето му биеше все по-равномерно. Добре.

— Хенри Морисън и Тоби Уилън — на книжарницата, Джорджи Фредерик и едно от онези новите момчета, май Килиан — на аптеката. Роми Бърпи прояви желание да отиде с тях.

— Тук ли ти е радиостанцията?

— Разбира се.

— А Фредерик има ли радиостанция?

— Всички редовни полицаи имат.

— Кажи на Фредерик да държи под око Бърпи.

— Роми? Защо, за бога?

— Не му вярвам. Възможно е да е приятел на Барбара — Друго нещо обаче го тревожеше. Бърпи беше приятел на Бренда, а освен това беше умен.

Потното чело на Рандолф се беше сбърчило.

— Колко мислиш, че са те? Колко мислиш, че са на страната на кучия син?

Големия Джим поклати глава.

— Трудно е да се каже, Пит, но това нещо е сериозно. Сигурно са го планирали дълго време. Не можем просто да обвиним новите хора в града. Някои от замесените сигурно са живели тук години наред. Десетилетия дори. Ни това му се вика дълбоко прикритие.

— Господи! Но защо, Джим? Защо?

— Не знам. Може би си правят опити с нас като с морски свинчета. А може и да става въпрос за власт. Не бих се изненадал, ако е замесен онзи разбойник в Белия дом. Важно е да засилим мерките за сигурност и да държим под око лъжците, които пречат на опитите ни да въдворим ред.

— Мислиш ли, че тя… — Рандолф кимна към Джулия, която гледаше как целият й бизнес се превръща в дим. Кучето, изплезило език до земята заради жегата, седеше до нея.

— Не съм сигурен, но съдейки по начина, по който тя се държа този следобед… беснееше в управлението и крещеше, че иска да го види. Какво означава това според теб?

— Да — отвърна Рандолф. Той гледаше Джулия със студен преценяващ поглед. — Какво по-добро прикритие от това да изгориш собствената си къща?

Големия Джим посочи началника на полицията с пръст, сякаш искаше да каже: „Ти май уцели бингото.“

— Трябва да си почина. Свържи се с Джордж Фредерик. Кажи му да си отваря очите на четири за онзи луистънски канадец.

— Добре. — Рандолф откачи радиостанцията от колана си.

Фърналд Бауи изкрещя зад тях:

— Покривът пада! Всички, които са на улицата, да се отдръпнат! Вие по покривите на съседните сгради, бъдете готови, бъдете готови!

Големия Джим се беше хванал за дръжката на вратата на хамъра и гледаше как покривът на сградата се продънва, изхвърляйки фонтан от искри в черното небе. Мъжете, разположени по съседните сгради, провериха дали пръскачките са готови и зачакаха искрите.

Изражението на Шамуей се отрази много добре на сърцето на Големия Джим, по-добре от всички лекарства и пейсмейкъри на света. В продължение на дълги години той беше принуден да търпи тирадите й и въпреки че никога не би признал, че се страхува от нея, със сигурност се дразнеше много.

А вижте я сега само. Изглежда така, сякаш се е прибрала вкъщи и е видяла, че майка й е умряла.

— Изглеждаш по-добре — каза Рандолф. — Цветът на лицето ти се върна.

— Чувствам се по-добре — потвърди Големия Джим, — но въпреки това ще се прибера вкъщи. Ще поспя малко.

— Много добра идея — съгласи се полицейският началник. — Нуждаем се от теб, приятелю. А сега дори повече от всякога. Ако този купол не се вдигне… — Той поклати глава, влажните му очи се взираха в лицето на Рени. — Не знам как бихме я карали без теб. Обичам Анди Сандърс като брат, но на него не му сече пипето. А Андрея Гринъл не става за нищо, откакто падна и си удари гърба. Ако не си ти, Честърс Мил ще се разпадне.

Големия Джим се разчувства от думите му. Сграбчи ръката му и я стисна.

— Бих дал живота си за този град. Толкова много го обичам.

— Знам. Аз също го обичам. Няма да позволим да ни го вземат.

— Точно така — потвърди Рени.

Той подкара джипа, като се качи на тротоара, за да избегне загражденията, които бяха поставени в северния край на района. Сърцето му вече биеше равномерно (е, почти), но въпреки това се притесняваше. Налагаше се да отиде на преглед при Евърет. Тази идея изобщо не му харесваше; Евърет беше същата любопитна сврака като Джулия, освен това беше склонен да създава проблеми, а градът сега трябваше да е единен. А и той не беше истински лекар. Големия Джим по-скоро би поверил здравето си на ветеринар, само че в града нямаше такъв. Нищо друго не му оставаше, освен да се надява, че Евърет знае кое е лекарството, което може да се справи с аритмията му.

„Е, каквото и да ми предпише, мога да го изпробвам върху Анди.“

Да, но не това го тревожеше най-много. Пит беше казал: „Ако този купол не се вдигне…“

Рени не се притесняваше, че Купола няма да се вдигне. Точно обратното. Ако Купола се вдигнеше твърде скоро, щеше да има доста неприятности дори и да не откриеха лабораторията за наркотици. Със сигурност мръсниците щяха да започнат да критикуват взетите от него решения. Едно от правилата в политиката, което беше научил преди време, беше: „Тези, които могат, действат; тези, които не могат, поставят под съмнение решенията на тези, които могат.“ Те можеха и да не разберат, че всичко, което беше направил или беше поръчал да бъде направено, дори хвърлянето на камъни в супермаркета, е било за добро. Най-вече външните приятели на Барбара щяха да са склонни към неразбиране, защото нямаше да искат да разберат. Големия Джим не се съмняваше, че Барби има влиятелни приятели отвън, особено след като видя писмото от президента. Но засега те не можеха да направят нищо. Големия Джим искаше нещата да си останат такива поне няколко седмици. Дори месец или два.

Всъщност той харесваше Купола.

И щеше да го харесва, поне докато пропанът, складиран до радиостанцията, не бъдеше разпределен. Докато лабораторията не бъдеше демонтирана, а хамбарът, в който тя се намираше, не изгореше до основи (още едно престъпление, в което щяха да бъдат обвинени конспираторите на Барбара). Докато Барби не бъдеше осъден и екзекутиран. Докато вината за действията, предприети по време на кризата, не бъдеше разпределена между възможно най-много хора, а заслугите не бъдеха струпани само върху един — него самия.

Дотогава Купола можеше да си стои.

Големия Джим реши преди лягане да падне на колене и да се помоли за всичко това.