Стивън Кинг
Под купола (217)

26.

Барби се събуди от воя на противопожарната сирена и първото нещо, което видя, след като отвори очи, беше Мелвин Сиърлс. Полицаят стоеше пред килията му с разкопчан дюкян и държеше огромния си член в ръка. Щом забеляза, че е привлякъл вниманието на арестанта, започна да уринира. Очевидно целта му бе да опикае нара, ала въпреки усилията му жълтеникавата струя не можа да го достигне, ето защо наместо това изписа голямо S на пода.

— Хайде, Барби, пийни си — заяви Мел. — Сигурно си жаден. Малко е солена, но какво от това?

— Какво гори?

— Все едно не знаеш — ухили се полицаят. Лицето му все още изглеждаше неестествено бледо — все пак бе изгубил доста кръв, — ала върху белия като сняг бинт на главата му не се виждаше нито едно петънце.

— Направи се, че не знам.

— Твоите приятелчета опожариха редакцията на вестника — отвърна Мел и се усмихна така широко, че да покаже зъбите си. Барби осъзна, че под тази усмивка се крие едва сдържана ярост. Както и страх. — Опитват се да ни сплашат и да ни накарат да те пуснем. Обаче на нас… такива не ни минават.

— Защо бих тръгнал да опожарявам вестника? Защо не кметството например? И кои са тия мои „приятелчета“?

Мел прибра члена си.

— Утре вече няма да си жаден, Барби. Не се притеснявай за това. Приготвили сме ти цяла кофа с вода, на която пише името ти, както и гъба, за да е пълен комплектът.

Барби мълчеше.

— Виждал си как прилагат метода на давенето^[1] при пленниците в Ирак, нали? — кимна Мел, сякаш беше абсолютно сигурен, че е било така. — Е, сега лично ще го изпиташ на свой гръб. — Той изпъна показалец и го пъхна между решетките. — Ще научим кои са ти съучастниците, шибаняко. Както ще научим и какво точно си направил, за да изолираш този град от света. Никой не може да издържи на това, чаткаш ли? Никой.

И той понечи да се обърне, ала в последния момент се спря.

— Няма да получиш и глътка питейна вода. Само солена. Помисли и над това.

С тези думи Мел най-накрая го остави и изкачи бавно стълбите, привел бинтованата си глава. Барби приседна на нара, загледан в изсъхващата змия от урина на пода, и се заслуша във воя на противопожарната сирена. Замисли се за момичето с пикапа. За блондинката, която за малко щеше да го вземе на автостоп, но в крайна сметка промени решението си. Въздъхна и затвори очи.