Стивън Кинг
Под купола (309)

22.

— Тези хора са ненадминати лъжци — продължи Големия Джим — и когато отидете до Купола, за да се видите с любимите си хора, кампанията срещу мен ще достигне кулминацията си. Кокс и помагачите му ще направят всичко възможно да ме очернят. Ще ме нарекат лъжец и крадец, възможно е дори да кажат, че аз съм ръководел тяхната нарколаборатория…

— Ти ами — изрече спокойно някой.

Беше Андрея Гринъл. Тя стана и всички погледи се насочиха към нея; яркочервената й рокля сякаш изпълняваше функцията на удивителен знак. Изгледа презрително Големия Джим, след това се обърна към хората, които я бяха избрали за трети градски съветник (трябваше да се намери заместник на стария Били Кейл — бащата на Джак Кейл, — който беше починал от сърдечен удар преди четири години).

— Хора, трябва да се отърсите за момент от страховете си — каза тя. — Когато го направите, ще разберете колко абсурдна е скалъпената от него история. Джим Рени смята, че ще изпаднете в паника като стадо говеда по време на гръмотевична буря. Тук съм родена и отрасла, тъй че ви познавам много добре. Той греши.

Големия Джим изчака да заехтят гневни викове. Нищо такова обаче не се случи. Не че местните хора й вярваха, те просто бяха шокирани от внезапния обрат. Алис и Ейдън Епълтън се бяха обърнали назад; коленичили върху скамейката, те се взираха с широко отворени очи в дамата в червено. Каро също изглеждаше шокирана.

— Таен експеримент? Каква глупост само! Нашето правителство е вършило доста гадни неща през последните петдесетина години, напълно съм съгласна с това, но да захлупят цял град с някакъв вид силово поле? Само за да видят какво ще направим? Пълна идиотщина. Единствено хора, изпаднали в паника, биха повярвали на такова нещо. Рени го знае, затова предизвиква паника.

Големия Джим беше загубил самообладание за момент, но постепенно започваше да се окопитва. Освен това микрофонът беше пред него.

— Дами и господа, Андрея Гринъл е добра жена, но тази вечер не е на себе си. Тя също е ужасена, разбира се, но има и нещо друго. Съжалявам, че го казвам, но след като падна преди време, тя започна да пие лекарство, към което лесно се привиква, става въпрос за…

— От няколко дена не съм пила нищо по-силно от аспирин — отговори спокойно Андрея. — Сдобих се с документи, от които става ясно, че…

— Мелвин Сиърлс! — изкрещя Големия Джим. — Изведи съветник Гринъл от залата и я съпроводи до дома й, действай внимателно, но твърдо. Може би ще се наложи да бъде прегледана в болницата. Тя не е на себе си.

Чуха се одобрителни подвиквания, но Рени не получи мощна подкрепа, каквато очакваше. Мел Сиърлс едва бе пристъпил напред, когато Хенри Морисън го побутна с длан в гърдите, отпращайки го към стената.

— Нека я оставим да се доизкаже — каза Хенри. — Тя също е градски съветник, нека се доизкаже.

Мел погледна Големия Джим, но той се беше загледал като хипнотизиран в Андрея, която извади кафяв плик от голямата си чанта. Веднага щом го видя, той разбра какво има вътре. Бренда Пъркинс! Каква кучка само! Продължаваше да го тормози дори и след смъртта си!

Андрея вдигна плика, който започна да се поклаща.

Тялото й пак се тресеше. Гадното треперене се бе появило в най-неподходящия момент. Но тя не беше изненадана, даже очакваше да стане точно така. Заради стреса.

— Бренда Пъркинс ми даде тези документи — каза. Гласът й не й беше изневерил. — Събрани са от съпруга й и от щатския прокурор. Дюк Пъркинс подозираше Джеймс Рени в извършването на редица престъпления и беше започнал разследване.

Мел погледна приятеля си Картър, очаквайки някакъв съвет. Погледите им се срещнаха. Очите на Картър блестяха от вълнение и любопитство. Той посочи Андрея, след това опря длан в гърлото си — накарай я да млъкне. Този път Хенри Морисън не спря Мел — както и почти всички в залата, той се бе зазяпал в Андрея Гринъл.

Марти Арсено и Фреди Дентън се присъединиха към Мел, който притича приведен през сцената, сякаш за да не пречи на гледката. Тод Уендълстат и Лорън Конри, които бяха в другия край на залата, също не стояха безучастни. Уендълстат бе извадил импровизираната си палка, направена от парче бастун; Конри бе стиснала дръжката на пистолета си.

Андрея ги видя, че идват, но не спря да говори.

— Доказателствата са в този плик и смятам, че заради тях… — Тя се канеше да добави: „заради тях умря Бренда Пъркинс“, когато треперещата й и запотена лява ръка изпусна вървите на чантата. Чантата падна на пътеката, а дулото на пистолета се показа навън като перископ.

Залата беше притихнала и затова всички много ясно чуха Ейдън Епълтън, който каза:

— О! Тази госпожа носи пистолет!

Втрещени, присъстващите продължаваха да мълчат. Тогава Картър Тибодо скочи от мястото си и застана пред Рени, крещейки:

— Пистолет! Пистолет! Пистолет!

Ейдън слезе на пътеката, за да огледа по-подробно.

— Не, Ейдън! — извика Каро и се наведе да вдигне момченцето тъкмо когато Мел изстреля първия куршум.

Куршумът проби дупка в полирания дъсчен под, точно пред лицето на Каролин Стърджис. Разхвърчаха се трески. Една от тях се заби под дясното й око и по лицето й потече кръв. Тя не чуваше виковете. Коленичи на пътеката, сграбчи Ейдън за раменете и го притисна към бедрата си като футболна топка. Момченцето скочи на пейката, където седеше допреди малко. Беше се стреснало, но иначе му нямаше нищо.

— Пистолет! Тя има пистолет! — изкрещя Фреди Дентън и с рязко движение отстрани Мел от пътя си. По-късно щеше да се закълне, че младата жена е посегнала към оръжието и че се е опитал само да я рани.