Стивън Кинг
Под купола (141)

11.

По време на първите петдесет и пет часа от съществуването на Купола над двайсетина деца получиха пристъпи. Някои, като случаите с дъщерите на Евърет, бяха взети под внимание, ала повечето останаха незабелязани от родителите. Интересното беше, че в близките дни честотата на пристъпите рязко намаля и от един момент нататък те престанаха да се проявяват. Впоследствие Ръсти щеше да ги сравни с лекия шок, който хората изпитваха при доближаване до Купола. Отначало се усещаше нещо като слаб токов удар, който изправяше косъмчетата по тила; после обаче повечето хора не чувстваха нищо. Сякаш вече бяха имунизирани.

— Да не намекваш, че Куполът е като варицелата? — попита го по-късно Линда. — Че свикне ли организмът ти веднъж с него, вече има имунитет за цял живот?

Джанел бе изкарала два пристъпа, същото се отнасяше и за малкото момченце на име Норман Сойър, като и в двата случая вторият пристъп беше по-лек от първия и не бе съпроводен с бълнуване. Повечето от децата, които Ръсти бе прегледал, бяха получили само по един, и то без никакви последствия.

През тези петдесет и пет часа имаше само два подобни случая с възрастни. И при двамата това се случи в понеделник, малко преди залез-слънце, като пристъпите и при единия, и при другия имаха лесно проследими причини.

В случая с Фил Буши, известен още и като Готвача, причината се дължеше на собствената му продукция. По времето, когато Ръсти и Големия Джим прекратиха дружеската си беседа, Фил седеше пред голямото складово помещение зад радиото, загледан замечтано в залеза (който изглеждаше още по-тъмен заради саждите от пожара по Купола) с любимата си лула в ръка. Струваше му се, че се рее някъде високо, високо в небето — може би в йоносферата, а може би и на стотина километра отвъд нея. А ниските облаци, обагрени от алено зарево, приемаха такива очертания, че му напомняха за различни лица, сред които съзря това на майка си, на баща си, на дядо си, на Сами и дори на Литъл Уолтър.

Всички тези лица бяха окървавени.

Десният му крак изтръпна и започна да трепери. Не след дълго левият също последва примера му, ала Готвача не обърна никакво внимание на това. Всички знаеха, че треперенето си беше нещо съвсем нормално за състоянието му. После обаче треморите обхванаха и ръцете му, и то с такава сила, че лулата му тупна сред високата трева, която бе станала жълтеникава и изсъхнала в резултат на производството, което вървеше тук с пълна пара. Миг по-късно главата му също започна да се люшка наляво-надясно.

„Ето — помисли си той със съвършено спокойствие, примесено с облекчение. — Най-накрая предозирах. И сега ще пукна. И може би така е най-добре.“

Обаче не пукна и даже не изгуби съзнание. Наместо това се плъзна бавно настрани и полегна, без да спира да трепери, загледан като хипнотизиран в черната димка, която се издигаше в червеното небе. Тя постепенно се уголеми до размерите на топка за боулинг, след което се превърна в надута до пръсване плажна топка. И продължи да нараства… Накрая погълна цялото небе.

„Краят на света — мина му през ума. — И може би така е най-добре.“

За момент си помисли, че греши, понеже изневиделица се появиха звезди. Отвратителни звезди, от вида на които му призляваше, защото изглеждаха розови. А после — о, боже! — те започнаха бавно да падат, оставяйки дълги розови дири след себе си…

И дойде ред на огъня. Пред погледа на Фил се появи страховита ревяща пещ, сякаш някой бе отворил скрита врата и бе отприщил самия Ад върху Честърс Мил…

— Това е нашето лакомство — измърмори Готвача. Без да го съзнава, докосна лулата си и тя изгори кожата му, обаче щеше да почувства болката доста по-късно. Лежеше потръпващ сред жълтата трева, а зловещият залез се отразяваше в подбелените му очи. — Нашето лакомство за Хелоуин. Първо е номерът… после лакомството…

Огънят се превърна в лице — оранжева версия на кървавите лица, които бе зърнал в облаците, преди пристъпът да го връхлети. Това също бе познато лице — лицето на Исус. Обаче Исус му се мръщеше…

И му говореше. Говореше на него. Казваше му, че този огън е по негова вина. Негова. Огънят и…

— Причестяването — промълви, докато лежеше в тревата. — Не… пречистването.

Исус вече не изглеждаше толкова разгневен. И образът му избледняваше. Защо? Защото Готвача бе разбрал какво искаше да му каже. Първо бяха розовите звезди. После — пречистващият огън. И тогава изпитанието щеше да свърши.

Тялото на Фил Буши постепенно спря да трепери и неусетно потъна в прегръдките на съня. Това навярно беше първият случай от седмици — а може би и от месеци, — когато наистина заспиваше. Когато Готвача се събуди, вече беше тъмно и алените багри бяха напуснали небесния свод. Беше се вкочанил от студ, но поне не бе мокър.

Под купола вече не се появяваше роса.