Стивън Кинг
Под купола (381)

16.

Някой събуди Барби малко преди зазоряване в събота. Той изпъшка недоволно, закашля се и инстинктивно се извърна към вентилаторите от другата страна на Купола. Когато кашлицата му понамаля, той се обърна, за да види кой го е събудил. До него седеше Джулия. Косата й висеше на мазни кичури и бузите й бяха зачервени от треската, но погледът й беше ясен. Тя изрече:

— Бени Дрейк умря преди час.

— О, Джулия! Господи! Съжалявам. — Гласът му беше дрезгав и звучеше неестествено.

— Трябва да стигна до кутията, която генерира Купола — каза тя. — Как да стигна до кутията?

Барби поклати глава.

— Невъзможно е. Мислиш, че можеш да й сториш нещо? Няма как. Тя е на хребета, а дотам е почти километър. Налага се да задържаме дъха си дори когато ходим до микробусите, а те са само на петнайсетина метра оттук.

— Има начин — обади се някой.

Те се извърнаха и видяха Сам Вердро Мърляча. Той ги гледаше с трезви очи, допушвайки последната си цигара. Той наистина беше трезвен, напълно трезвен за пръв път от осем години.

Повтори:

— Има начин. Ще ви покажа.