Стивън Кинг
Под купола (379)

14.

Събота вечер е. Това е вечерта, в която дамите от „Истърн Стар“ си организираха среща (след това често отиваха в къщата на Хенриета Клавард, където пиеха вино и си разказваха мръсни вицове). Това е вечерта, в която Питър Рандолф и приятелите му играеха покер (и също си разказваха мръсни вицове). Вечерта, в която Стюарт и Фърн Бауи често отиваха в Луистън, за да си наемат проститутки от публичния дом на Лоуър Лизбън Стрийт. Вечерта, в която преподобният Лестър Когинс проповядваше на тийнейджъри в залата на „Светия изкупител“, а Пайпър Либи организираше танцови забави за тийнейджъри в сутерена на църквата си. Вечерта, в която „Дипърс“ гърмеше до един часа, като към дванайсет и половина пияната тълпа започваше да припява химна „Дърти Уотър“ — песен, която всички групи от Бостън знаеха много добре.

Вечерта, в която Хауард и Бренда Пъркинс се разхождаха, хванати под ръка, и поздравяваха другите двойки, които срещаха по пътя си. Вечерта, в която Олдън Динсмор, жена му Шели и двамата им синове играеха с топка на лунна светлина. В Честърс Мил (това се отнася и за повечето малки градчета, в които хората подкрепят отбора) съботните вечери обикновено бяха най-хубавите, тогава хората танцуваха, чукаха се или мечтаеха.

Не и тази вечер. Тази изглежда черна и безкрайна. Вятърът е стихнал. Отровеният въздух е топъл и неподвижен. Оли Динсмор лежи край стопеното от адската горещина шосе 119 и притиска лицето си към процепа в шлаката, борейки се отчаяно за живота си. На половин метър от него редник Клинт Еймс продължава да бди търпеливо. Някакъв „умник“ предложи да насочат прожектор към момчето; Еймс (подкрепен от сержант Гро, който явно не беше голямо страшилище) успя да го разубеди, изтъквайки, че така се постъпва с терорист, а не с момче, което вероятно ще умре преди изгрев-слънце. Еймс обаче има фенерче и от време на време осветява момчето, за да се увери, че то все още диша. Всеки път, когато включва фенерчето си, се опасява, че на светлината няма да се види никакво помръдване. После започва да си мисли, че така ще е по-добре. Започва да приема истината: въпреки че е находчив и че се бори героично, Оли Динсмор няма бъдеще. Свива му се сърцето, като го гледа как се мъчи. Малко преди полунощ редник Еймс заспива — в седнало положение, стиснал фенерчето в ръка.

„Спиш ли? Не можеш ли да будуваш един час?“ Смята се, че Исус е задал на Петър тези въпроси.

Ако беше жив, Готвача Буши вероятно щеше да добави:

— Евангелието на Матей, Сандърс.

Малко след един часа Роуз Туичъл разтърсва Барби и го събужда.

— Търстън Маршал е мъртъв — казва тя. — Ръсти и брат ми слагат тялото му под линейката, за да не изпадне момиченцето в шок, когато се събуди. — След това добавя: — Ако изобщо се събуди. Алис също е зле.

— Сега всички сме зле — казва Джулия. — Всички, освен Сам и бебето на наркоманката.

Ръсти и Туич се връщат бързо, свличат се пред един от вентилаторите и започват да дишат тежко, на пресекулки. Туич започва да кашля и Ръсти го изблъсква по-близо до въздуха, толкова силно го изблъсква, че челото на Туич се удря в Купола. Всички чуват удара.

Роуз още не е приключила с инвентаризацията.

— Бени Дрейк също не е добре. — Шепне: — Според Джини той може и да не изкара до сутринта. Ех, де да можехме да направим нещо.

Барби не отговаря. Джулия също мълчи, мълчи и гледа по посока на кутията, която няма как да бъде помръдната, въпреки че е с размери двайсет на двайсет на два сантиметра. Погледът й е зареян, замислен.

Червеникавата луна най-накрая преодолява полепналата по източната стена на Купола мръсотия и окъпва всичко в кървава светлина. Това е краят на октомври, а в Честърс Мил октомври е най-жестокият месец, месец, смесващ спомени и желания. В тази мъртва земя няма люляци. Няма люляци, няма дървета, няма трева. Под всевиждащата луна не е останало почти нищо друго освен разруха.