Стивън Кинг
Под купола (365)

22.

Двайсет и осемте изгнаници и двете кучета се отправиха към границата с ТР-90 — място, което старите хора наричат Кентън. Бяха се натъпкали в три микробуса, две коли и една линейка. Небето беше притъмняло, а хората се задъхваха заради недостига на кислород.

Барби натисна спирачката на приуса на Джулия и изтича до Купола. Един разтревожен подполковник и пет-шест войници пристъпиха напред, за да го посрещнат. Барби се задъха още преди да стигне до издраскания с червен спрей Купол, въпреки че беше пробягал съвсем късо разстояние. Добрият въздух изчезваше с бясна скорост.

— Вентилаторите! — изрича с хриптящ глас. — Включете вентилаторите!

Клеър Макклачи и Джо се измъкнаха от микробуса на „Бърпис“, бяха задъхани и едва ходеха. След това пристигна микробусът на телефонната компания. Ърни Калвърт излезе, направи две крачки и се свлече на колене. Нори и майка й се опитаха да му помогнат да се изправи. И двете плачеха.

— Полковник Барбара, какво стана? — попита подполковникът. Казваше се Стрингфелоу — това име беше изписано на лентичката, пришита върху куртката му. — Докладвайте!

— На майка ти ще докладвам аз! — изкрещя Роми, който държеше в ръцете си замаяния Ейдън Епълтън. Търстън Маршал пристъпваше зад него, прегърнал Алис, която беше оповръщала предната част на блузката си. — Да докладвал, пусни ги онези вентилатори, бе!

Спрингфелоу заповяда да пуснат вентилаторите, а бегълците коленичиха и притиснаха дланите си към Купола. Откъм преградата полъхна лек ветрец и те започнаха жадно да вдишват живителния въздух, който той носеше.

Огънят бушуваше зад тях.